Categories
Размисли

Цената на технологиите

Постоянно около нас има нови истории как някои бил наранен или ощетен от Интернет или някоя нова технология. Учудвам се как хората след толкова технологично развитие са все така тесногръди и късогледи.

Нормално е новите неща да имат цена за използването им.

Живеем в свят зависещ от петрола и електричеството. Не съм слушал скоро да има оплакали се, че ги е хванало ток. Или да се лишат от транспорт понеже замърсявал околната среда. Когато хората са открили огъня са разбрали, че могат да се изгорят. После, че дима може да ги задуши и т.н.

Всяка технология си носи последиците, прогресът си има цена и ще си я плащаме ако искаме да се развиваме. 

The saddest aspect of life right now is that science gathers knowledge faster than society gathers wisdom. 

from Isaac Asimov in Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations (1988)

Трябваше вече да сме си научили уроците и да премисляме потенциалните проблеми от нови технологии и да се научаваме да живеем с тях. Но не … ние откриваме топлата вода всеки път отново и отново.

Интернет донесе много възможности за бърз обмен на информация и разбира се има проблеми с разпространението на порнография и всякакви други уж по-деликатни материи. Вдига се адски много шум около така наречените „авторски права“ и как да се пазят в свят, в който копирането е заложено в основата.

Проблеми, проблеми… постоянно изникват нови проблеми защото внедряваме технологии без да мислим какви ще са последствията от това. Искаме да запазим всичко което имаме и да продължим напред.

Не става! Природата не работи така.

Трябва да спрем да се оплакваме и да започнем да мислим за решения на новосъздадените проблеми.

Categories
Мързел

Mързел

Да си посееш картофи и да чакаш земетресение да ти ги изкара.

Categories
Мързел

Мързеливи котараци

Събрали се трима котараци и спорят кой е най-мързелив. Първият започва:

– Вчера съм се излегнал на килима и се прибира стопанина. Носеше перфектната порцеланова купичка и ми сложи в нея най-хубавата сьомга, която съм подушвал. И на всичко това мен ме мързи да стана да ям!

Вторият котарак го поглежда поклаща глава и започва неговия разказ:

– А пък моя стопанин ми купува най-добрата луканка и ми я дъвче, а мен ме мързи да си отворя устата!

Третият котарак ги поглежда поотделно усмихва се и започва:

– Онзи ден се „разхождам“ по перваза и си настъпих ташаците. Пищях 4 часа от болка, мързеше ме да си вдигна крака!

Categories
Разни

Работа

Първо си клатех краката във вид на хоби,
после си клатех краката като професия,
после бях на специализация – да си клатя краката по-професионално.

Накрая излязох на пенсия.
Сега си клатя краката просто така.

Categories
Разни

Мързелът около изборите!

Много мързел, много нещо!

За какво говоря? Ами идеята за този пост се роди от все по влошаващата се обстановка по Софийските улици. Общо взето положението вече е толкова зле, че по което и време да тръгнеш да пътуваш из София ще срещнеш адски задръствания. Всички се движат бавно, шофьорите се изнервят започват да правят нарушения само за да се измъкнат от трафика докато не стигнат до следващият светофар. Колите в столицата станаха твърде много и продължават да се регистрират нови. Много от улиците са задръстени от спрели автомобили.

Отгоре на всичко сега идват кметски избори и явно Бойко Борисов иска да го изберем пак е започнал активни ремонти из цяла София. Нагледах се на изкопан асфалт, без да има работници в относителна близост. Направо веселбата е неописуема. И понеже трябва да се отчете дейност се правят ремонти, но когато ремонтите се правят без да се мисли, защото ни мързи, се получават следните идиотщини.

Аз пътувам от Овча купел 1 до Лозенец всяка сутрин. Докато времето беше по-топло и денят по-дълъг си пътувах с колелото и бях много щастлив човек. Няма задръствания, няма опашки от автомобили! През това време съм се нагледал на всякакви шофьори – луди, некадърни, безразсъдни и от време на време кадърни. Кадърните шофьори са най-малко но пък ти оставят добро настроение. Също така няма вело алеи. Но не ми е за това поста.

Миналата седмица, не помня кой ден точно, закъснявах за работа и хванах такси. (Принципно се движа с маршрутки) За приказно величествените задръствания на красно село няма да разправям, защото всички са чували за адът на земята, улица „Житница“. Таксито мина през всички задръствания и аз спокойно си приказвах с шофьора. На влизане пред Южния парк обаче имаше ненормално задръстване и колите почти не се движеха. Нещо беше станало! Какво? Ами някой идиот беше решил, че трябва точно в 9 да оправят асфалта пред Южния парк. Не мога да опиша колко се нервирах. За 3 квадратни метра асфалт забавят предвижването на адски много хора, което и без друго не е много приятно. Това упражнение щеше да е къде къде по-лесно да се направи през нощта, да се сложат светлинни маркировки и да се свърши работата за 3 4 часа без да се разваля графика на толкова хора. Мога да спомена и чистенето на трамвайните релси в 10 часа на автогара Овча купел, което почти не предизвиква катастрофи, защото бабата от ромски произход, която извършва дейността не вижда и не чува особено добре. Това са само избрани моменти.

Въобще може много от дейностите по подръжката на града да се преместят нощно време, но това не става. Излиза че хората ги мързи не да работят а да мислят. Защото заплащането на нощен труд на работниците няма да е толкова голяма загуба в сравнение с това колко ще спомогне за икономическото развитие една добре направена инфраструктура. Ако една фирма регистрира повече печалба – повече данъци, повече данъци – повече пари.

В момента нормалният работник се скъсва от работа в неприятни и опасни условия заради мързела на някой си да помисли как да направи работният процес по-лек и по възможност по-къс. От това печелят всички. За по-малко време се плаща по малко, а работата ще е по-приятна.

Живеем си в криворазбраната пазарна икономика и се чудим как да изкараме повече пари без да се налага да правим нищо.

Ще си мързелуваме умствено и ще се скъсваме от работа заради умственият мързел на останалите!

Categories
Размисли

Мързел или начин на живот?

Така, имам си категория мързел. Това е така, защото голямта част от приятелите ми се оплакват, че съм бил много мързелив. Аз никога не съм противаоречал на такива твърдения. Даже по едно време достигнах до едно прозрение:

ultraviolet free

„Мързелът! Това е движещата сила в живота ми.“

Няма какво да се лъжем, така си е. Така че занапред мисля тука да пиша най-интересните случки получили се в следствие на моят непреодолим мързел.

„О свещеннии мързел!“