Categories
Пътуване Размисли

London, here I come!

На 4ти Март ми се обади един стар клиент да ме попита дали съм склонен да се преместя да жевея в Лондон ако ми предложи работа.

Познайте какво казах?!

Categories
Мързел Размисли

Свободата, Санчо

Вече мога да правя каквото си искам!

Не, не съм навършил 18 години вчера. Напуснах работа!

Безработен и свободен! Свободен съм даже и  да умра от глад, стига да ме заинтригува идеята.

Categories
Facebook Social Размисли

Как ползвате Facebook?

Последните няколко дни, че може би и седмици, голямо количество Интернет журналисти  се хвърлиха да коментират проблемите около Facebook и личното пространство на потребителите.

Покрай всички упреци и защити на мен ми стана интересно как различните хора ползват Facebook и каква полза извличат от него? Та, с този пост ви моля да споделите в коментарите:

  • Как вие ползвате тази социална мрежа?
  • За какво ви служи?
  • По ваше желание ли се присъединихте или социалният натиск е твърде голям?
  • Вашето мнение за Facebook
Categories
Размисли

Деца и родители

Следвам неотлъчно всичко що излиза от TED конференцията и тази презентация ме накара да се замисля за много неща и да си спомня доста приятни моменти от моето детство. Как са се отнасяли вашите родите към вас когато сте растели?

Няма значение

Categories
Забава Размисли

Всички се бракуваха

Преди две седмици един от най-близките ми приятели се обади за да ми съобщи, че ще се жени идният Август и съответно да ме покани на сватбата. По стечение на обстоятелствата той е последният близък приятел от детството ми, който не е женен още. Новината не ме изненада особено знаейки, че има сериозна връзка. Освен това го закачам от сума време каже дата за сватбата.

Е, получих си отговора! Усетих я аз иронията ама …

Останалите трима близки приятели се ожениха 2008 година в рамките на 2 месеца, Като 2ма от тях по между си. Кой ме би през ръцете да помагам в сватосването?!

Няма нужда да споменавам за иронията нали?

Излизането с женени приятели, да ви кажа е много сложна процедура. Изведнъж се появяват сериозни административни пречки пред всяко начинание.

  1. Човек трябва да се обади поне седмица предварително, по възможност с избрано занимание, заведение и примерен бюджет.
  2. Следва период на семейни преговори и евентуално коригиране на дейността и бюджета с цел „Все пак да се видим“. Няма вече обаждания за уведомяване, че след 30мин трябва да излизаме. Няма непланирани гостувания и стоене по нощите и да си говорим безцелно!

И все пак…

Пожелавам на младоженците много щастие!

Categories
Размисли

Детство мое …

lucifer написа за неговото детство точно когато аз бях започнал да разписвам подобен пост. Изглежда сме израснали по доста подобен начин. Пригответе се за роман!

Израснал съм във популярният Софийски квартал „Люлин“, в частност 7ми микро район. Там живях със сестрата и родителите ми до 13 годишна възраст в Боксониера!

Пред моя блок имаше доста голяма градинка с пясъчник и много място за игра на децата. Събирахме се огромно количество деца от блоковете в околността.

Може да се каже, че съм бил популярна личност от много ранна възраст. Възрастните са ме кръстили „Професора“ доста преди времето, което аз помня. Представете си 3 годишно хлапе, което не спира да приказва, разбирайте философства, за каквото се сети. Един от анекдотите, които майка ми разказва е, че не е можела да ме вижда от количеството по-големи деца които ме наобикалят, докато аз разправям нещо и озвучавам с уста. Звуци на коли, стрелба, хеликоптери и кой знае още какво ми раждала главата. Никакъв срам или страх от по-големите.

Може би тук е момента да спомена, че аз съм си гледан и възпитаван от „Мама“. Бабите са се отчели, но съм отгледан от майка ми, която е стояла вкъщи накъде до 13тият ми рожден ден. След това започна работа и сестрата остана в повечето време на моите грижи.

Като цяло спомен имам от времето малко преди да тръгна на училище или може би не толкова малко. Играли сме на какво ли не, но на най-силно си спомням безкрайните маратони на криеница из целия квартал. От обяд до късно вечер. Няма край! Друга игра запомнена с колосалното количество деца, която съм запомнил е „Семейства“. Не си спомням как точно наричахме играта, но реално си играехме на възрастни. Имаше достатъчно деца за да имаме различни типове магазини, детска градина, училище и т.н. Въобще от всичко по нещо. Листа от каквото намерим за пари, и каквото още ни роди главата.  Някъде по това време тръгнах на училище.

От 1 до 4ти клас ходих на училище зад блока в 79то СОУ Индира Ганди. Случвало ми се е да отида на училище с празна раница! Няма проблем, отивам до нас за 4мин и се връщам с учебниците. 2ма от съучениците ми бяха от моя вход. Безкрайна веселба!

Следващия запомнен момент са топчетата. От сутрин до вечер игра на топчета на пясъчника. Бях комбина с още 2ма приятели и имахме над 200 топчета. ПРЕСТАВЯТЕ ЛИ СИ 200 ТОПЧЕТА!!! Прибирах се по 1 път на ден да ходя до тоалетна и да пия вода. Когато не играехме на топчета бяхме в кварталната „зала“ (две стай) за електронни игри. Имаше един телевизор вързан за Sega MegaDrive 2 и около 4 от тези игрите с ръчки. Във втората стая имаше билярдна маса. За съжаление за нас малките игрите почти винаги бяха окупирани от по-големите и ние доста често играехме на билярдната маса, което си спомням, че беше безумно евтино на фона на ел. игри.

Дните ми минаваха в игра навън с много приятели и някое вечер или сутрин на билярдната маса, която ни беше малко под вратовете. Честно казано не мога да си спомня как точно сме играли!

Там, пред блока, се научих да карам колело. Колоезденето е доста важно за мен до ден днешен, може би заради начина по който се научих да го правя. Бях първият от приятелите с колело. Това означаваше, че трябва да споделям. Системата беше проста, всеки по една обиколка на площадката, която хич не е толкова малка. Съответно тези които можеха да карат злоупотребяваха от време на време и правеха по повече от 1 обиколка. Не ги е срам! Макар да се дразнех, беше приключение. Всички се смеехме един на друг и се закачахме. Имаше разбити колене, ожулени лакти и много усмихнати хлапета.

Преди 5ти клас се преместих в Овча Купел 1. Сега не мога да кажа дали са ми липсвали приятели. По скоро не! Преместихме се в чисто нов блок пълен с млади семейства. Деца на килограм. Замених едни приятели за други. Замених топчетата с хописи, което си е разказ само по себе си. Започнах да обикалям с колелото. Толкова много места и толкова много детски щуротии!

Малко след като започнах в новото училище беше първата ми среща с Компютрите. Желанието ми да ставам Доктор премина в желание да се занимавам с Математика и компютри. Започнах да прекарвам все повече време в компютърната зала на училището с детски езици за „програмиране“ като Logo. (Линка е към езика за програмиране, който си е доста сериозен ние се занимавахме с елементарни неща).

След това се заплесвах по Тенис на маса, Баскетбол и даже тренирах за повече от половин година Бадмингтон. Физическата подготовка там е може би най-сериозната причина сега да не съм изцяло лоена топка.  Математиката ми беше страст докато ми се размина СМГ за 0.02 стотни. След 8ми клас влязох в СПГЕ „Джон Атанасов“ и детството приключи!

Мога да кажа с чиста съвест, че за разлика от много от съучениците ми аз си останах хлапе до последно.

Не мисля, че мога да кажа дали днешните деца са по-зле от мен. Просто е различно! Едно знам със сигурност – аз като се размина с непознати съседи казвам „Добър ден!“. Хлапетата сега не могат или по-скоро не са свикнали да общуват. Гледат ме все едно ще им се скарам, че дишат.

Аз станах антисоциален компютърджия на 22г а те са такива на 8г.

Categories
Наргиле Размисли Тютюн

Задимено – Всичко за наргилето

В компанията в която се движа наргилето е важна част от всяко събиране, било то на домашно или някъде на излет. Пушенето на наргиле се е превърнало в неизменна част от приятното прекарване.

С времето натрупахме опит в ползването на наргилета и започнахме да ставаме по-претенциозни относно качеството на тютюна. Успяхме да внесем няколко пъти висококачествен тютюн от САЩ и така започна трупането на мнения за различните марки и вкусове, които сме пробвали. Година по-късно сме изпушили приблизително 10кг тютюн от трите най-скъпи и съответно най-качествени марки в света.

Информацията за трупащото се количество вкусове вече е твърде много за да се помни и така стигнахме до логичната стъпка да направим сайт, където да споделяме мненията за тези тютюни. Също така и да споделим натрупаните знания за това как да си изкарате добре, докато пушите наргиле.

Задимено.ком е опитът на трима души да си улеснят живота и да споделят с всички вас малкото, научено през     последните няколко години, по обширната тема „Наргиле“. За начало ви предлагаме да разгледате раздела Всичко за наргилето – ласкаем се да мислим, че това е най-изчерпателният материал на български.

Ако имате предложения или въпроси можете да ни пишете на info@zadimeno.com или http://twitter.com/zadimeno

Categories
Размисли Разни

Започва новата 2010 година

С новата година разни работи се променят, като например повишаването на цените на различни услуги и продукти. Та и аз реших да направя едно списъче с неща които искам да постигна.
През тази година искам:
  1. да отслабна с поне 20кг и да поддържам форма.
  2. да спортувам активно.
  3. да се забавлявам повече.
  4. да участвам активно в някой проект с отворен код.
  5. да поддържам CSS снипетите за Textmate, който ползвам, в добро състояние.
  6. да завърша книгата за Git, която си купих от последния OpenFest.
  7. да завърша книгата за Agile Development.
  8. да чета повече художествена литература.
  9. да си взема чопър и да пътувам повече из страната.
  10. да науча ObjectiveC и да пусна програмче за iPhone’a.

Стига толкова ако и половината постигна значи всичко ще е наред. Има и куп професионални неща дето трябва да постигнем идната година, но те са си отделно.

С този пост казвам Честита Нова Година на всички и дано тази и всички следващи години бъдат по-хубави и успешни от предишната.

Categories
Политически недоразумения Размисли

Какво се случва?

Първо искам да подчертая, че гледам да си пазя здравето и основно нервната система затова се придържам на безопасно разстояние от политическия живот в страната. Не ме интересува кой какво е казал и за кого го е казал. Мен ме интересува какво е свършено, за да се подобри начинът ми на живот и да се осигурят удобствата заради които плащам данъци.

След поредните избори за кмет на София, които аз съвсем целенасочено пропуснах, се замислих за това какво се случва в родния ми град. Може би и в цялата страна. За това как живее обикновеният човек и как разсъждава.

Замислих се за всички проблеми, с които държавата се бори като прасе с тиква последните години. Борим се ние с проблемите, докато на преден план се разиграва бесен политически фарс. Разни хора си предават микрофона и приказват все едни и същи неща и точно преди точката на кипене се внася някое ново лице да вдъхне надежда. Няма значение, че на новото лице му липса какъвто и да било опит. Самият факт че има за кого да се хванем като удавник за сламка, е достатъчен. Ако и това не помогне, един уреден побой на контролирано количество хора винаги ще свърши работа да поддържа страха на овцете.

Проблеми, за които всеки от нас си мисли, че има бързо и лесно решение. „Аз ако стана кмет за 6 месеца ще вкарам София в ред.“ „Пък аз, ако стана премиер, за 1 година всичко ще цъфне та ще върже.“ Всичко е ясно на по чашка гроздова в кварталната кръчма!

Говорим си с таксиметровите шофьори за това кое как трябва да се оправи. Оплаквайки се от задръстването нямаме търпение да стигнем до гаража, където сме оставили личния си автомобил за ремонт. Ходенето до работа с колата на 4 километра от домът ни е задължително, независимо от трафика. Мърморим си, чакаме, слушайки радио, а после се обясняваме на шефа, че сме закъснели заради задръстването.

Разказваме вицове, осмиващи корупцията в полицията, като на ум се сещаме, че точно вчера беше последният път, когато дадохме рушвет за да не се занимаваме с мудната система на КАТ. На следващият ден четем как 17-годишен младеж – пиян, без книжка, убива 3ма души в катастрофа с личния си автомобил  (Тук може да вмъкнете всякаква кола над 150хил лв) подарък от тате за рожденият му ден. Въобще не се замисляме, че на такива хора няма да им е толкова лесно да се движат свободно из страната, ако корупцията не се субсидира от всички нас!

Оплаквайки се от поредната глупост в държавна институция, с която ни се налага да се разправяме към даденият момент винаги ще се намери някой дето има връзки за да свърши работата. Да помогне нещата да станат по-бързо. Да излъже системата. Разбира се, срещу леко заплащане или връщане на услуга, ако сте достатъчно близки.

Роптаем срещу доктори, който направо рекетират отчаяни хора, но не се замисляме, че тези същите са дали по 6, 7 години от живота си само за да научат професията, която поддържа всички нас все така млади и в добро здраве. Тези хора се прибират вкъщи с празни ръце след 12 часови смени и не могат да издържат семействата си нормално с мижавите си заплати.

Дебеловрати чичковци и натокани мацки карат коли, чиито застраховки са повече от годишният ми доход. Когато държавата ги попита как са се сдобили с тези коли се оказва, че са взели заем от приятели.

Ситуацията с училищата е описана „прекрасно“ от Мартин Карбовски. Точно в днешното училище се гради разрухата на бъдеща България. Аз все още се боря със моя правопис, защото на никого не му пукаше дали пиша правилно. Нали съм добър по математика к’во ми дреме.

Оглеждам се и виждам купчина идиоти, които вярват, че „Свинския грип“ ще ги убие ако не си сложат маските. Хора не знаещи какво е СПИН. Активни граждани с неактивни мозъци изливат помия по всички възможни информационни канали, следвани примерно от стадата овце. Защо ни е да мислим сами, като можем да правим като всички останали?!

Оглеждам се и виждам нация, на която основното й занимание е да прецака системата. Как да излъжем, че да не се занимаваме и да не платим на държавата?! По възможност да го правим по единично за да не се набиваме на очи. Може и да ни хванат!

Оглеждам се и виждам изнервени хора готови да се хвърлят върху всеки дори и при най-малкия повод. Издивяли в собствената си безпомощност търсят вината във всеки друг но не и себе си.

Оглеждам се и виждам млади хора работещи ниско квалифициран труд с минимална перспектива защото се изкарвали пари. Тези със знания и желание за развитие вече са в чужбина и се възполват от образователните програми на други държави. Това ме кара да се замисля дали аз наистина имам достатъчно знание и желание да се развивам? Може би не!?

Аз не съм песимист, не съм и реалист. Аз съм такъв какъвто трябва да съм в дадения момент за да оцелея в една порочна среда. Това е мнението ми за реалността, в която живеят огромна част от българите. Това не е моята реалност. Моята реалност е направо розова в сравнение с това, което преживява средностатистическият българин.

Categories
Web Development Размисли

Кои браузери ползвам и как

Програмите за разглеждане на съдържанието в Интернет станаха доста. Но хората като мен, които се занимават със създаване на това съдържание, както и със създаване на системи за управление на съдържание ползваме тези програми по различен начин от простосмъртният потребител. Ето сега ще споделя какво и как ползвам аз в работният си процес и извън него.

Браузерите които имат значение: (лично мнение)

Дълъг списък стана! Особено като се има в предвид, че Internet Explorer има 3 версии, които нямат нищо общо по между си! Сега по същество.

Работа

По цял ден режа дизайни и се мъча да угодя на всички тези браузери. Да ви кажа не е лесно! Основно гледам ползвам Firefox и Сафари (последното откакто се преместих на мак) докато работя. Активното разработване е немислимо в днешно време без да се ползва Firеbug. Инспектора в Safari става все по-добър, но ГорящатаБуболечка е по-добра за писане на HTML и CSS, според мен. След като съм достигнал някакво ниво на завършеност започвам да тествам в останалите браузери. Принципно няма големи проблеми с останалите като изключим някакви малки неща. В повечето случай този етап помага да се изчистят грешки по кода, които FireFox и Safari пренебрегват или оправят вместо мен.

И на последно място, но не последен по важност, за голямо съжаление идва Internet Explorer. Като започнем от версия 6 та до последната 8. Очаквам догодина от Microsoft да пуснат версия 9 и да се налага да тествам за 4 различни версии на един браузер. Как да не си обича човек работата.

Потребителски живот

Напълно ми е ясно, че аз не минавам за обикновен потребител, че даже съм задминал леко и така наречения power user. (напреднал потребител или експерт) Все пак голяма част от времето си прекарвам в ползване на сайтове и продукти подобни на тези, които аз правя. Не отдавна (има няма 2 години) ползвах основно Firefox, но след като смених операционната среда и усетих колко бързо може да работи един браузер си смених навиците. Сега ползвам Safari за 99% от нуждите ми за разхождане из Интернет пространството.

Реално няма значение дали Safari е пуснат или не, толкова бързо се зарежда. Не се налага да чакам по 15 – 20 секунди всеки път когато съм си затворил браузера. Това е доста важно за мен защото всеки модерен браузер, който е оставен да работи повече от 4 дни без да се спре се взима на сериозно и започва да се конкурира с Photoshop по консумация на RAM памет. Честото спиране и пускане помага това да не се случва.

Разбира се има сайтове тук там, които работят по-добре под Firefox и затова си го ползвам и него за специфични неща. Например ePay.bg мога да ползвам само под FireFox. Административната секция на WordPress също работи по-добре под Лиско според мен.

Fluid

Това е така нареченият собствен браузер за всеки сайт. С появата на така наречите уеб програми се появи идеята да се направи нещо като отделен браузер за всеки сайт. Например аз ползвам GMail основно за поща. Ако съм отворил GMail като таб в един от двата браузера за които обясних по горе и по някаква причина браузера гръмне си губя и пътя към пощата. Освен това обикновенно трябва да диря таба с пощата из десетки други такива!

Тази програмка позволява да си направя инстанция на Safari само за GMail като и дам име и собствена икона. Сега си имам отделна програма, която се казва GMail. Тази концепция може да си я приложите за които сайт ви интересува.

Подобен продукт се предлага и от Mozilla нарича се Mozilla Prizm. Съветвам хората с Windows да го погледнат.

Аз какво да ползвам?

Ако наистина се чудите аз бих отговорил така:

– Каквото ви е кеф само не Internet Explorer!

Categories
Простотията на хората Размисли

iPhone’ът у нас

Популярната джаджа на Apple e отдавна у нас и вече не мога да се сдържам. То бива да има липса на конкуренция ама чак толкова!

Глобул захапаха и iPhone и HTC Magic (с Android). Двата телефона дето ще се бият за приза при смартфоните. Разбира се до тук приключва и нормалната за всички останали страни приказка. Хората предлагат телефоните на осезаемо по-ниски цени и така привличат клиенти да подпиша многогодишни договори. Не и в България! Каквото и да ми обясняват разни хора, цената на която се предлага iPhone в България е направо безочливо висока. Глобул можеха да привлекат много хора към тяхната мрежа ако бяха свалили тел с поне още 100лв.

За да не си пиша ей тъй показвам цените на iPhone от Глобул:

  • Цени без абонаментни планове
    • iPhone 3G 8GB
      869 лв.
    • iPhone 3G 16GB
      1 029 лв.
  • Цени с най-скъпият план (24.90 на месец за 1 год. = 298.8)
    • iPhone 3G 8GB
      699 лв.
    • iPhone 3G 16GB
      869 лв.

    Излиза, че или Глобул нямат парите да го направят както трябва или не искат?! Защото за мен телефона е прекалено скъп в тази конфигурация. Това го казвам като доволен и мързелив клиент на MTel вече цели 6 години. Ако телeфонът беше 400лв и трябваше да се подпиша договор за 2 години мога да кажа, че и за 30лв/месец да беше, са ме спечелили. Ама на! Не искат хората потребители и това е!

    Като гледам и програмите за андроидския телефон няма да са много различни!

    След като съм поцъкал и скъпи и не толкова скъпи телеони, изплатих за 1 година един смартфон вече няма начин да им дам такива пари, по този начин. Просто няма да стане!

    Говоря за подхода на големи фирми. Не ме интересува колко пари е телефона на черния пазар и как мога да си го взема и откъде. Тези неща ги знам. Интересно ми е докога такива големи фирми ще си правят допълнителната печалба по този начин?!

Categories
Размисли

Умри!

Вчера някакъв 18 годишен келеш с мотор убил друг 21 годишен идиот и сега всички мотористи се чувстват някак „виновни“!? Една такава гузна обстановка е обзела всички.

Всеки има право да отърве човечеството от безрасъдността си! Стига да няма невинни хора в цялата работа всичко е в реда на нещата!

На сестра ми съученик (~19г.) и той се преби с мотор на рожденният си ден, 2 дни преди бала. А земи сега дебелото дърво.

Като му казах, че с това каране няма да стигне далеч.

Миналата седмица имаше ден на траур щот някакъв чичка изпуснал някаква трошка, която би трябвало да мине за автобус, съответно замазал сума ти народ.

Всичко за някакви 10лв печалба от възрастните хора, които системата не може и не иска да поддържа. Слушам по радиото инспектора бил, виждате ли, направо „изумен“ как този автобус минал технически преглед.

Едни такива обществени тайни, които всички знаем ама се правим, че не знаем. Системата е мудна и съответно протича откъдето може!

Сега шофьора и собствениците на фирмите да си излежат остатъка от живота в затвора, за да се покаже какво означава отговорност на българската сган.

Няй ме дразни поведенито на останалите хора. Всички сме наясно ама се правим на ударени с мокър парцал. Всички знаят за опасностите ама статистиката е на тяхна страна, докато не станеш част от статистиката.

Един от мойте любими литературни герой (Lazarus Long) казва:

Повечето хора не се научават от съвети, само от собствен опит. По голяма част от хората не се учат дори и от собствения си опит.

Яд ме е! Срам ме е!

Тъпи сме!

Categories
Размисли

Цената на технологиите

Постоянно около нас има нови истории как някои бил наранен или ощетен от Интернет или някоя нова технология. Учудвам се как хората след толкова технологично развитие са все така тесногръди и късогледи.

Нормално е новите неща да имат цена за използването им.

Живеем в свят зависещ от петрола и електричеството. Не съм слушал скоро да има оплакали се, че ги е хванало ток. Или да се лишат от транспорт понеже замърсявал околната среда. Когато хората са открили огъня са разбрали, че могат да се изгорят. После, че дима може да ги задуши и т.н.

Всяка технология си носи последиците, прогресът си има цена и ще си я плащаме ако искаме да се развиваме. 

The saddest aspect of life right now is that science gathers knowledge faster than society gathers wisdom. 

from Isaac Asimov in Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations (1988)

Трябваше вече да сме си научили уроците и да премисляме потенциалните проблеми от нови технологии и да се научаваме да живеем с тях. Но не … ние откриваме топлата вода всеки път отново и отново.

Интернет донесе много възможности за бърз обмен на информация и разбира се има проблеми с разпространението на порнография и всякакви други уж по-деликатни материи. Вдига се адски много шум около така наречените „авторски права“ и как да се пазят в свят, в който копирането е заложено в основата.

Проблеми, проблеми… постоянно изникват нови проблеми защото внедряваме технологии без да мислим какви ще са последствията от това. Искаме да запазим всичко което имаме и да продължим напред.

Не става! Природата не работи така.

Трябва да спрем да се оплакваме и да започнем да мислим за решения на новосъздадените проблеми.

Categories
Размисли

Tелефонните измами и моралните проблеми на обществото

Eneya е зачекнала една тема, която аз коментирах доста емоционално. Мисля че си заслужава да направим една интересна дискусия.

Става въпрос за телефонните измами и престъпленията

, които хората извършват опитвайки се да прикрият други престъпления.

Да видим какво ще се получи!

Categories
Размисли

Луд шофьор щеше да ме прегази!

Малко предистория относно това, къде се намира офисът ми и как се прибирам, когато искам да се поразходя. Работя точно зад хотел Кемпински Зографски. Живея в Овча Купел 1 най-новата част.

От време на време изпитвам желание да се поразходя и да проверя дали краката ми още изпълняват основната си функция. Слагам iPod’a в ушите и излизам от офиса. Идилично се кефя на музиката, която съм си избра този ден, дишам приятно студеният и привидно чист въздух. Всичко е приятно и успокояващо след относително натоварен работен ден. Ходенето започва по малки и много стръмните улички на кв. „Лозенец“, директно надолу към басейн „Спартак“. Оттам пак през уличките излизам на пазара, мисля Иван Вазов, но не съм сигурен. Този който е до бул. „България“. Минавам през подлеза на бул. „България“ и оттам пак напряко излизам на Красно Село. След това на горе до 6’то РПУ, следва ледената пързалка на Славия, после новопостроения „Kaufland“ и съм си вкъщи. Има няма 7 километра ходене, приятна музика и така нужното за един developer движение.

В четвъртък 26.02 беше един от тези дни за разходка. Музиката е на Arctic Monkeys и пътя е познат. Тръгвам надолу по гореспоменатите улички и стигам до светофара да пресека улицата за „Спартак“. Задръстване имаше в двете посоки на светофара, но само в посоката на движение. Само пешеходната пътека спираше колите да продължат напред и от двете посоки. Събрали сме се около 7 8 човек на пешеходният светофар. Изчакваме да светне зелено и тръгваме. От ляво има спрели коли хванати от светофара. Две ленти поне по 3 коли назад са пълни. Това за всеки нормален човек означава, че кола няма откъде да се появи от тази посока. Същото от дясно само че в обратната посока. В момента, в който цялата група достига до средата на пешеходната пътека един мерцедес, доста лъскав, влиза в насрещното минава ни буквално на сантиметри от краката и се връща обратно в неговото платно. Секунди по късно набива спирачи за да се спре. Тридесет метра след светофара започва следващото задръстване.

Толкова се стреснах, че около 10 секунди не знаех, къде се намирам. За части от секундата преминах през почти всяко познато настроение. И няколко, които не познавах до сега. Уплах. Стрес. Ярост. Безпомощност. Отчаяние. Гняв. Ако задръстването беше по  голямо и този беше спрял по-близо може би нямаше да се сдържа и щях да пробвам да го извадя от колата. Толкова се стресирах от случката, че не помня как реагираха останалите хора с изключение че имаше възгласи. Силни шумове, но без да придобият значение. Бях уплашен, бях изнервен, безпомощен да направя каквото и да било! 2 секунди по късно и можеше да се размина със краката си за останата част от живота си заради един ненормалник. Това важи и за хората около мен.

Случката не ме променила или нещо такова. Не е някакво „отварящо очите преживяване“ по скоро напомняне колко сме чупливи и какво можем да причиним един на друг! Ще внимавам повече, когато карам мотора, няма да се правя на състезател. Не че съм го правил, но все пак.

Интересното е че обидата от тази случка не ми е минала след почти два дни. Все още мисля че съм готов да нараня необратимо този шофьор ако ми се отдаде възможност. Никой няма оправдание за такъв тип шофиране. Ако ще и жена му да е умирала в колата! Точка! Няма право да рискува животите на толкова много хора. Потенциално и деца.

Това е то, казах си мъките. Внимавайте, защото има шофьори които не само не внимават, ами са си направо убийци!

Categories
Размисли

Мързел или начин на живот?

Така, имам си категория мързел. Това е така, защото голямта част от приятелите ми се оплакват, че съм бил много мързелив. Аз никога не съм противаоречал на такива твърдения. Даже по едно време достигнах до едно прозрение:

ultraviolet free

„Мързелът! Това е движещата сила в живота ми.“

Няма какво да се лъжем, така си е. Така че занапред мисля тука да пиша най-интересните случки получили се в следствие на моят непреодолим мързел.

„О свещеннии мързел!“