Categories
Разни

Мързеливо завръщане!

Честита Нова 2020 Година !!!

Половин десетилетие по-късно реших пак да понапиша нещо …

Какво става с мен в последните 5 години:

  • Ожених се
    И аз не съм сигурен как стана, но да, излъгах една страхотна дама, а тя взе че ми се върза.
  • Станах баща
    Най-сладкото хлапе ви казвам. Мда, моето си е най-готино, сладко, умно, послушно и щуро. Ако завидите няма да се обидя!
  • Станах още по-досаден
    Това е най-малко впечатляващото развитие на събитията. Все така досаден и бъбрив
  • Станах истински мъж
    Един приятел ми обясни че истинските мъже са над 30г и над 100кг. Та, влезнах в категория.

Успешна година на всички! Много здраве и весели моменти!

Categories
Разни

Uber това, Uber онова …

Лудницата с Uber и липсата на смислена информация ме навежда една мисъл.

Къде са тези наши велики журналисти да ни осведомят какво става?

Ето, аз се интересувам от проблема и ситуацията с Uber, но не искам да прочета едно заглавие и 3 параграфа с нулево семантично съдържание освен това вече предадено в заглавието.

Няма ли кой да направи една сериозна проверка? Да обясни какви са законите в нашата държава и какво точно прави Uber?

Това че фирмите зад таксиметровите услуги не се радват е ясно. Uber използват новите технологии за да си отворят сива законова вратичка, не само в България.

Вместо 3 месеца да се пише едно и също, може да се направи по-сериозно проучване и да се обясни на читателя какво се случва.

Моментът е интересен. Това е прецедент от световно ниво и решенията които се взимат са интересни.

Няколко въпроса:

1. Кои фирми стоят зад Uber София? Къде плащат данъци те? Колко данъци плащат те в България и за какво?

2. Каква е ролята на шофьорите ползващи услугата на Uber? На каква длъжност са те и каква отговорност носят?

3. Кое точно е незаконното в действията на Uber спрямо законите на Република България?

За всяка точка трябва да има документи и източници на информацията.

* Бонус – Сравнение (икономическо и не само) между таксиметровите компании и Uber. Кой за какво плаща и кога?

Изглежда нашето общество не го интересуват факти. Важното е драма да има и да гледаме сеира. Да се радваме или да се дразним за новината че тази новата компания са я глобили 200, 300 или там няколко стотин хиляди лева. Така им се пада! … Пък те, междувременно, нека пестят милиони от данъци.

Все пак да кажа, на мен услугата ми харесва. Ползвам я и се радвам. Запознавам се с приятни, усмихнати и интересни хора. Освен това стигам там където искам.

На таксиметровите компании ще дам идея за бизнес:

1. Направете една фирма. Направете регистрациите по закон които знаете и уважавате.
2. Наемете едно екипче програмисти да копира модела на Uber
3. Вземете най-добрите си 100тина шофьори. Дайте им нови коли и по един таблет за връзка системата + добри заплати.

3.1. Научете ги на обноски!

4.Сложете 20% по-висока цена от стандартната за таксиметрови услуги.

Categories
Разни

До Лондон и обратно

На 19ти октомври 2012г се завърнах в София след 20 месеца пребиваване в Лондон, Англия.

Тук ще разкажа няколко истории и ще обясня защо и как взех решението да се върна да живея в София.

За изчерпателност може да прочетете Свободата, Санчо (27.10.2010), или къде започва тази „кратка“ история според мен.

Този пост няма равен по размери, с 2578 думи, така че – направи си едно кафе/чай/уиски с лед, настани се удобно и се наслаждавай на разказа.

Categories
Разни

WordUp! Задкулисно

Тръгнало ми е да се оплаквам напоследък и този пост няма да е много по-различен. Разликата този път е, че не съм точно ядосан, а по скоро разочарован и огорчен от действията на един човек.

Като цяло аз съм изключително доволен и направо щастлив, че съм част от IT обществото в България. Моят опит до сега показва, че хората в тази общност са добри, честни, интелигентни и в общия сличай симпатични. Има редица предпоставки това да е така, но няма да навлизам в подробности. Явно, живеейки в този балон от готини хора ние сме станали малко наивни. Вярваме един на друг и сме склонни да помагаме за развитието на всякакви идеи без да се замисляме много.

Една важна WordPress среща

На последната сбирка на WordPress групата, на която бях (27 Февруари), излезе един човек и ни представи идеята си за събитие около WordPress. През Април тази година се провежда в WordUp Edinburgh. Ще бъде много интересно и готино ако има такова събитие и в София, по същото време. WordUp! ще се казва конференцията, набират лектори и ще бъде много яко.

Понеже познавам Марио и Ива ги питах какво мислят ако се запиша за лектор. Oбикновено съм критичен към себе си и исках някой да ме одобри преди да пратя запитването. Те разбира се, веднага казаха да пробвам.

На въпросната сбирка имаше презентация водена от Христо Чакъров, който пък познавам от години. Не си спомням точно кога и той реши да се запише за лектор на WordUp!, но знам че на тази среща се „уговорихме“.

По този начин, съвсем органично се събрахме 4ма от лекторите на място, още след като идеята за конференцията беше обявена. Лично аз посрещнах идеята с изключителен ентусиазъм и започнах да се подготвям от рано.

Организиране на Лекторите

Време мина и в един момент се появи един чат във Facebook със всички лектори. Явно това беше предпочитаният начин за комуникация на организаторите. В този чат и за първи път наравих контактите си с Александър Желев и неговата фирма която планира и организира събития. Нямаше официална кореспонденция да ни се съобщи къде и как ще  се проведе събитието, да ни се обясни плана на Организаторите. Основно този чат беше използван за да се подтикнат лекторите да вършат някакви неща около самото събитие. За мен отношението беше лееееко несериозно. Дали към самото събитие или към нас,  „Лекторите“, не мога да преценя.

Конференцията

Дойде време и за самото събитие. Събрахме се в залата и започнахме!

Честно казано нямам желание да коментирам в подробности самото провеждане. Лекциите бяха интересни, публиката обаче нямаше много интерес. Лекция след лекция залата опустяваше след като лектора пита: – Някакви въпроси? / Време за въпроси? / Въпроси?

Лекторите бяхме уведомени, че интереса е основно в техническите лекции. Реално не знам дали имаше повече от 10на технически грамотни хора в публиката. За това не са виновни организаторите. Такива проблеми се случват постоянно на конференциите. Просто е изключително демотивиращо, че направо сдухващо, когато осъзнаеш че лекцията ти е разбрана от 1/10 от публиката.

Още по-сконфузно стана, когато застанахме 3ма лектори за сесия с Въпроси и Отговри.

– И сега драги гости, може да задавате въпросите си.

– … (мълчание) … (мълчание) … на някой му стана неудобно и реши да пита нещо.

Може би ние не се бяхме представили достатъчно добре че да стимулираме хората да задават въпроси.

Проблемът, Парите, Отношението и „Теория на конспирацията“

Браво, успя да стигнеш до съществената част, а именно – оплакването.

Проблемът е с организаторите NewBusiness Tools и в частност Александър Желев, с който комуникирахме.

Преди събитието

Проблемът за мен е комплексен и ескалира в рамките на няколко седмици. Няколко дни преди събитието Марио реши да попита дали ще има отчет по разходите на събитието. Тогава аз подкрепих питането му.

Тук трябва да се спомене, че събитието с което всички, съзнателно или не, сравняват WordUp е WordCamp. Камповете обаче са специален случай, те се организират благотворително и не са с цел печалба.

Явно при това запитване сме уцелили точно темата която е много неудoбна за Александър. Получихме изключително дълъг и неуважителен отговор в който той ни обясни, че WordUp! e събитие с комерсиална цел и ние няма да получим никаква информация.

Това е много важният момент в който ние осъзнахме че нещо не е наред. Всички до един сме големи хора, много от които със собствен бизнес. Знаем как стават нещата и знаем че хората правят събития с комерсиална цел. Но! Защо трябваше да ни се обяснява като на малки деца, които ЯВНО нищо не разбират от организация на събития и бизнес.

Ние си замълчахме. Събитието дойде и си отиде и така разбрахме защо Александър беше толкова гузен по начало.

След Събитието

Няма да обяснявам в подробности, други хора вече са го направили. От моя гледна точка – общността почти се самоорганизира. Видяхме външните разходи около събитието и те бяха нищожни.

Теория на конспирацията

След това, което видяхме ние не можем да седим безучастни и да позволим на един бизнес да се възползва от НАШАТА общност по такъв безочлив начин. Александър Желев с фирма „NewBusiness Tools“ се възползваха от нуждата и готовността на WordPress обществото от допълнително събитие. Взеха едни пари и нищо не направиха!

Ние (Аз, Марио, Ива и Христо) неможем да седим безучастни в този случай. Ще покажем на общността какво направи фирма „NewBusiness Tools“. Защото аз си харесвам „балона“ пълен с наивни хора, които искат да помагат и да развиват всякакви подобни идеи. Ще направя всичко по силите си ние да останем „наивни“ и готини хора.

За нас проблема не е, че организаторите са взели пари. Не са и малките проблеми на място. Проблемът е, че те говорят  за това колко много работа е свършена и колко качествено е свършена, а това въобще не е вярно. Взеха парите, както на гостите, така и на спонсорите, за нещо което в основната му част не са направили.

Лична драма

Който ме познава знае колко съм дружелюбен и как винаги искам да се свърши работа и хората да са доволни. За 27 години съм се провалял в този си стремеж само няколко пъти. Винаги когато сбъркам си признавам и поемам отговорност. Рядко се случва някой така да ме ядоса, че да предприема такива публични действия.

Подобно отношение е недопустимо и каквото мога да направя за да дам урок, ще го направя.

 

Categories
Разни

BurgasConf

Събота 20ти Април се вдигнахме 4ма човека лектори от София да обясняваме някакви неща на конференция организирана от Хакерспейсът на Бургас.

Пътуването беше супер, събитието стана доста интересно и аз си прекарах страхотно.

Пожелавам успех на начинанието БургасЛаб и се надявам пак да ме поканят, къде като лектор, къде като турист. Искам да поздравя хората от ВарнаЛаб, които направиха страхотен жест с гостуването и подарък към новооснованият БургасЛаб. Всички сме в кюпа и няма място за деление. Браво!

Лекцията ми може да намерите в GitHub, също и на следния адрес:

talks.thelazyperson.org

Categories
Разни

Висококачествена бизнес логика

Това е една история която започва добре и свършва – тъпо. Да си знаете, предупредил съм.

След успешното закупуване на Tелевизор, PlayStation 3 и Apple TV, ми липсваше само аудио система за вкъщи. С малко късмет успях да наредя всичко така че да не се виждат кабели и контакти. Даже и конзолата и Apple ТV’то не се виждат. Само един екран. Голям кеф!

Така започва търсенето на безжична озвучителна система.

Categories
Разни

Аквариум: Актуална снимка към 9 Април 2010

Понеже и аз имам желание за величие в Българската блогосфера трябва да се взима пример. Разбира се, че пример ще взема от Петър Стойков (Longanlon) известен с блога Како Сийке, не съм от тях!

Та да ви се похваля и аз си имам аквариум. Имам аквариум от има няма 3 години. Та вече мисля е време и аз да се похваля с красотата му.

Наслаждавайте се:

Има не насадени растения, но това е положението. Другия месец пак!

Поради „голямият интерес“ ето линк към снимката с голям размер.

Flickr Set за аквариума:

Може да видите как са се променяли нещата с времето.[flickr album=72157611208713238 num=30 size=Square]

Categories
Размисли Разни

Започва новата 2010 година

С новата година разни работи се променят, като например повишаването на цените на различни услуги и продукти. Та и аз реших да направя едно списъче с неща които искам да постигна.
През тази година искам:
  1. да отслабна с поне 20кг и да поддържам форма.
  2. да спортувам активно.
  3. да се забавлявам повече.
  4. да участвам активно в някой проект с отворен код.
  5. да поддържам CSS снипетите за Textmate, който ползвам, в добро състояние.
  6. да завърша книгата за Git, която си купих от последния OpenFest.
  7. да завърша книгата за Agile Development.
  8. да чета повече художествена литература.
  9. да си взема чопър и да пътувам повече из страната.
  10. да науча ObjectiveC и да пусна програмче за iPhone’a.

Стига толкова ако и половината постигна значи всичко ще е наред. Има и куп професионални неща дето трябва да постигнем идната година, но те са си отделно.

С този пост казвам Честита Нова Година на всички и дано тази и всички следващи години бъдат по-хубави и успешни от предишната.

Categories
Разни

Прехвърляне на номер от MTel към Globul

След 31 Юли ми харесаха новите планове и цени на Глобул за iPhone’а. Реших се, че след 6 години с МТел ще трябва да сменям оператора. Напоследък ползвам доста мобилен интернет и от МТел направо късат глави с цените си. Освен това, отдавна искам да се сдобия с iPhone.

Само 1 пречка имах пред успешното и бързо подписване на договор с Globul, а именно желанието ми да си запазя 6 годишният номер. Имал съм само 1 номер. Всеки човек, който има моят тел има този номер. Никога не съм сменял номера си за 6 години.

И тук започва историята каква е процедурата да си прехвърлиш номера.

1. Отивам в офис на Мтел и поддавам заявление, че искам да си закрия договора. Трябва да си платя фактури, ако има неплатени и неустойки, които представляват месечните такси до крайният срок на договора. Логично, даже доста щедро, че няма някакъв допълнителен процент върху сумата, за дето си прекратявам договора предсрочно. До тук добре. Плащам, подписвам заявление и чакам до 3 дни, да ми се разгледа заявлението.

Тук идва неясната част за мен. Платил съм всичко, то се вижда в системата. Ясно и просто няма как да прекратят договора без да платя. Защо трябва да се чака до 3 дни?

2. Добре де, преглътнах чакането, на вторият ден ми пратиха sms да отида до магазин да си взема решението. Тази част много ме озадачи. Съобщението гласи нещо от сорта: „Вашето заявление е разгледано. Моля заповядайте в магазин на Мтел за да получите отговора.“ Общо взето – нищо! Сега, може би съобщението щеше да е различно, ако не бяха одобрили заявлението, но това не ми помага на мен като не запознат със системата. Обаждам се на *88 да видя дали могат да ми дадат повече информация – Не могат! Вдигнах се до магазина и се оказа, че всичко е наред и си взех ваучер/удостоверение за прехвърляне на номера.

3. Дотук добре! Сега Глобул. Там ме посрещат перфектно само дето няма червено килимче. Даже ми поеха разноските по неустойките. Глобул поема до 50лв в неустойки! Подписвам договора и ми казват, че ще чакам 2 дни за преглеждане на заявлението. Дадоха ми сим’а ама аз ще си чакам и като се активира сим’а трябва да ходя да си взема телефона! Лудница!

Сега чакам да умре Мтел’ската карта и да се активира тази от Глобул за да мога да се разходя за 3 път да си взема и апарата!

Обобщение

Като цяло съм доволен от обслужването и в двата магазина всички се държат любезно и са услужливи. Свършиха си работата бързо. В случая системата е мудна, а не персонала в магазина. В магазинът на Germanos ме третираха като VIP клиент направо. Обаждаха ми се да ме питат дали имам нужда от помощ със прехвърлянето и дали МТел не създават проблеми. Любезни и отново бързо-действащи.

Има развитие явно в обслужването. Разбирам, че моят случай е доста частен, но все пак! Дано да се пренесе този професионализъм и при останалите услуги от операторите.

Дано да забързат процедурата, че е доста дразнещо да се разхождаш нагоре-надолу цяла седмица само за да прехвърлиш един номер.


Categories
Забава Разни

Препечено с елементи на Рожден ден

На 17 този месец (юли) навърших завидните 23 години! Много приятни пожелания от много познати и приятели. По скоро приятели и познати, но това няма голямо значение.

Не бях планирал нищо, тъй като към момента не се намирах в най-доброто си състояние. Било то финансово или каквото и да е друго. Нещо беше започнало да ме хваща отчаянието и неочаквано Боби се намеси, точно на време!

Заминахме в петък вечер да изкараме 2 вечери на къмпинг „Смокиня“. Преживях супер яки моменти. Първото ми къпане нощем в морето и други тривиални неща за повечето хора. За сведение аз видях за пръв път морето на 20тата си годишнина за това не се чудете! Вечерите преминаха с Бира, Мента и Мохито, подръпване на наргилето и приятни приказки със забавна компания.

Подобаващо за мен изгорях зверски. Независимо, че се мазах с плажно мляко фактор 25… Слънцето ме мрази! И аз него! Та сега ако видите някакъв тип да ходи като препариран по улицата това трябва да съм аз!

Благодаря на всички за пожеланията и на компанията за приятното изкарване! Оправихте ми настроението в труден момент!

Categories
Разни

P2P Конференцията във Велико Търново – Част 2

p2pimage2

Дълго не успях да реша как и кога точно ще се придвижа до конференцията. Почти в последният момент намерих човек с кола. Потеглихме от София в 6:00 от Лукойл’а след тунела в Люлин. Пътувах приятно! Петър кара доста спокойно, а и не ни се налагаше да бързаме особено. Заформихме си интересни и разнообразни теми и на мен като цяло тези 3 часа и половина ми минаха доста бързо. Пристигнахме във Велико Търново около 9:20, точно на време за регистрацията. Повече информация отностно часът на събитията няма да давам просто защото смятам, че вече не от значение!

Регистрацията беше свободна?! Общо взето те питат с какъв пакет си и ти дават една връзка. Не ме питаха за име или ник в сайта. Общо взето нещата бяха на доверие. Никой не беше върнат заради неплатена такса.

Взехме си отличителните знаци и влезнахме за откриването.

Откриване

По-чудо тази година всичко започна точно на време и Бого откри точно в 10:00:30 ( 10 часът и 30 сек.). След разно обяснения и приказки покани спонсорите да се съберат отпред да ги видим. Оказа се, че те се били настанили приятно в публиката и отне известно време докато се измъкнат всички.

Лекция на Superhosting

Хостинг ли? Кой каза хостинг?

Започнаха да обясняват какво е хостинг и колко е важен съпорта и разни неща дето били много важни, но не се правели от повечето фирми. Направи ми лошо впечатление как се опитаха да оплюят конкуренцията вместо да се изтъкнат с нещо интересно. Презентацията беше на кантар през цялото време. Изпяваше се слайда и пауза – отива до лаптопа сменя слайда и приказката започва отначало. Имаше опит за остроумие на всяка точка, къде успешен къде не толкова. Като цяло не успяха да ме грабнат особено. Не ползвам хостинг в България с изключение на 1 2 малки акаунта в ICN от които съм доста доволен и нямам причина да сменям.

InitLab

Лектор – Владимир Василев

Интересна идея за срещи на хора със сродни интереси в разработка на софтуер. Като цяло доста ме заинтригува ще му пиша да видим какво може да излезе от това начинание.

ExtJS

След това се изнесохме и трябваше да убием около час до следващата лекция. Реших, че искам да видя какво ще кажат за ExtJS на Web Tech потока. Отидохме и седнахме да пинем по кафе и да хапнем в хотел Интер..

Стана време за лекцията и слезнахме в залата, която беше вече пълна до пръсване. Аз останах правостоящ отзад. Не че съвсем нямаше къде да седна, но с моят ръст ако бях седнал най-отзад нямаше нищо да видя. Започна лекцията с разсяснения на понятия като Web 2.0, DHTML, CSS, JavaScript, Framework и всичко друго но не и за ExtJS. Поседях първите 10мин и реших, че е по-добре да ходя на Блог потока. Възможно е лекцията рязко да е придобила вид след като съм излязъл, но не съжалявам, че го направих.

WordPress 2.8 и отвъд

Лектор – Николай Бачийски

Пристигнах в хотел панорама и блог потока, когато в стаята всички се представяха. Да! Всички един по един си казваха името или ника с който са „известни“. Това създаде една задушевна обстановка. Имаше интересни закачки от рода на:

  • „Мен ме докараха на сила.“
  • „Аз съм тук защото навън вали.“
  • „Не разбирам от програмиране затова дойдох тук.“

След представянето на тълпата продължихме с разговори за WordPress и какво да очакваме в бъдеще. Както и предполагах доста хора ползват или се опитват да ползват WordPress, като добър CMS. Повечето от въпросите бяха свързани в тази насока.

Николай Бачийски каза, че разглежда по известните плъгини за интернационализация на WordPress и се работи към стандартизация на няколко плъгина за да се подобри мултиезичната поддръжка.

Хубава лекция стана, дискусията след това също беше интересна и се надявам Ники също да е останал доволен от публиката.

Наградите Озон

Във неделя малко преди обяд започнахме с представянето, а след това и с награждаването, на номинираните за награди озон.

Спечели Svejo.net – Да им е честита наградата.

Пътят на блогъра от соушъл буукмаркинг системи към изграждане на собствени общества – Favit.bg

Интересна концепция за агрегиране на информация от различни източници с възможността да се филтрира тематично. Още е леко объркано и има твърде наблъскан интерфейс дори и за мен.

Презентацията им беше много интересна. Успяха да ме заинтригуват и ще следя развитието на системата с интерес.

Как да съсипеш сайта си за 3мин…

Лектор – Огнян Младенов

Този път Огнян се представи почти перфектно в сравнение със SEO конференцията. Нещата, които каза са валидни и важни.

Като цяло основата на SEO’то е да създаваш оригинално съдържание. Както всичко останало можем да се впуснем в много конкретика и да създаваме още много техники за подобрение.

Стана ми интересно разногласието относно дали да се пускат цели RSS емисии или не. Ами правилният отговор според мен е „Зависи“. Както всичко останало и в този случай имаме относителна валидност на причините поради които бихме показали или скрили целите статии от емисиите.

Нека да разделим сайтовете първо на нови и стари. Новите са сега стартиращи и им липсва всякакъв авторитет. Старите сайтове вече са натрупали популярност и там Огнян казва пускайте емисиите на воля! За новите сайтове обаче не е добра идея. Тъй като има голяма вероятност да ви откраднат съдържанието и да ви попречат да натрупате популярност.

Дори това да е така аз смятам, че във случаите на блог на някаква малка фирма, която предоставя уникална услуга това не е проблем. Оставам на вас да разсъждавате защо.

Това е доста голяма и обширна тема и не е за този пост. Аз искам да кажа едно браво на Огнян за събраната информация и готовността му да споделя своите знания.

Заключение

Много приятни два дни с много запознанства – Петър РашевПетър Стойков, Iffi, Дзвер, Милко ГеоргиевХристо ГеоргиевБогомил ШоповБоян ДжумаковDerick RethansМартин Линков и още много други. Въобще хората бяха отворени към запознанства. Освен това не срещнах някой, който да ми направи лошо впечатление.

Трябва да отдам и заслуги на веселата компания от SiteGround, които са големи купонджии и ме навиха за дискотека след партито. Беше забавно, но силите ми привършиха някъде около 2:00.

Хотелът в който отседнах беше приятен, а освен това готвят вкусно! Какво повече му трябва на човек?!.

Ще има корекции, ще добавям линкове и снимки когато подредя всичко в нужният му вид.

[flickr album=72157617348014305 num=28 size=Square]

Други по темата:

Categories
Разни

P2P Конференцията във Велико Търново – Част 1

Конференцията приключи днес в 5:30, но аз сега се прибирам в хотела. Макар и почти всички да си тръгнаха успяхме да се съберем за вечеря с Милко Георгиев Христо Георгиев, Богомил Шопов, Боян Джумаков и Derick Rethans. Посмяхме се подобаващо и похапнахме. Прекрасен завършек за последните два дни.

Пътувах с Петър Рашев, който е написал вече какво се случи на конференцията. Аз смятам да понапиша впечатленията си от лекциите, на които присъствах в идните дни. Трябва ми малко повече време за редакция на излиянията, с които ще засипа блога.

Като цяло беше забавно и интересно! Браво на организаторите!

Categories
Разни

Домашна, ръчно направена, рециклирана или натурална хартия

Боби и Гери пуснаха в действие блог, който описва как те рецилират и правят хартия.

Нашата домашна ръчна хартия изработваме изцяло чрез рециклиране на изрезки и други остатъчни хартии от офиса и дома.

Боби и Гери

Аз съм първият „голям“ клиент на Боби. Поръчката ми беше за ~35 покани, включващи пликче с лист направени изцяло от тях. Резултатът беше впечатляващ. Всички на които бяха раздадени поканите бяха удивени от оригиналността на хартията. Надявам се скоро да можете да видите и снимков материал от изработените от тях покани.

Ако искате да впечатлите и вашите гости или някой обичан човек тези хора могат да ви помогнат!

Домашна, ръчно направена, рециклирана или натурална хартия

download six days seven nights online

Categories
Разни

Is Hell exothermic or endothermic?

The following is an actual question given on a University of Washington chemistry mid term.

The answer by one student was so „profound“ that the professor shared it with colleagues, via the Internet, which is, of course, why we now have the pleasure of enjoying it as well.

Bonus Question: Is Hell exothermic (gives off heat) or endothermic (absorbs heat)?

Most of the students wrote proofs of their beliefs using Boyle’s Law (gas cools when it expands and heats when it is compressed) or some variant.

One student, however, wrote the following:

First, we need to know how the mass of Hell is changing in time. So we need to know the rate at which souls are moving into Hell and the rate at which they are leaving. I think that we can safely assume that once a soul gets to Hell, it will not leave. Therefore, no souls are leaving. As for how many souls are entering Hell, let’s look at the different religions that exist in the world today.

Most of these religions state that if you are not a member of their religion, you will go to Hell. Since there is more than one of these religions and since people do not belong to more than one religion, we can project that all souls go to Hell . With birth and death rates as they are, we can expect the number of souls in Hell to increase exponentially. Now, we look at the rate of change of the volume in Hell because Boyle’s Law states that in order for the temperature and pressure in Hell to stay the same, the volume of Hell has to expand proportionately as souls are added.

This gives two possibilities:

  1. If Hell is expanding at a slower rate than the rate at which souls enter Hell, then the temperature and pressure in Hell will increase until all Hell breaks loose.
  2. If Hell is expanding at a rate faster than the increase of souls in Hell, then the temperature and pressure will drop until Hell freezes over.

So which is it?

If we accept the postulate given to me by Teresa during my Freshman year that, „It will be a cold day in Hell before I sleep with you,“ and take into account the fact that I slept with her last night, then number two must be true, and thus I am sure that Hell is exothermic and has already frozen over. The corollary of this theory is that since Hell has frozen over, it follows that it is not accepting any more souls and is therefore, extinct. Leaving only Heaven, thereby proving the existence of a divine being which explains why, last night, Teresa kept shouting „Oh my God.“

THIS STUDENT RECEIVED AN A+

Categories
Разни

Лош късмет

Няма начин аз да взема да ползвам нещо и да не се счупи на следващият ден.

Вуйчо ми замина за чужбина на почивка и аз се уредих с кола за временно ползване. Цели 3 дни я ползвах без проблеми, докато вчера на тръгване от офиса започна да ми гасне, когато е на газ.

Колата е дърто Audi 80 и има сложена газова уредба. На газ си вървеше доста добре, но на бензин нещо придърпва. Сега трябва да търся място да погледнат тази газова уредба и да ми кажат защо се получава проблема.

На хората, които ще питат дали съм сипал гориво ще кажа „ДА“.

Е има ли някой дето да debug’не проблема отдалеч или да препоръчате сервизче нещо?

Развръзка

Оправиха колата в един сервиз до офиса. Доволен съм!

Ръчка нещо 5 мин и колата запали на газ! Яко! След това и диагностика и малко настройки по газовата уредба и айде бегай. Цялата интервенция продължи не повече от 10мин и ми струва 16лв. Аз нямам проблем да си плащам подобаващо, когато са ми свършили работата бързо и качествено. В случая качествено е относително понятие, като се има предвид колко ми разбира главата от такива неща.

Ако ви се наложи да ползвате сервиз в района на Лозенец – http://www.bulavtoservis.com/

Categories
Разни

Нова Година 2008/2009

New Year, 2009 Посрещнах новата година с приятели в невероятна къща в село „Солища“.

Цялата организация по запазването на „Къщата с червените врати“ започна още от май месец. Обаждания, запитвания и накрая успяхме да се доредим. Резервацията беше за 4 нощувки.

Пазаруване

Нашата компанията беше 14 човека. Как мислите се организира пазаруване за толкова хора? Трудно!

Аз, Бабата и Стилян (a.k.a малката баба) се видяхме в 12 на „Централни хали“. Там купихме подарък за рожденика и след това направо във Фантастико в SkyCity. Разбира се почти всичко беше описано предварително в подробен списък от продукти. След може би повече от час обикаляне вече бяхме напълнили една количко до преливане, съответно решихме да излизаме от магазина и до продължим нататък.

Следващата спирка бе в CBA за специален кашкавал (Обнова) и сирене, които се продавали само там. На касата бяхме с около 3кг кашкавал и нямам идея колко сирене, заедно със няколко пакетчета Nescafe 3в1. Беше интересна гледка. Коментарът на Бабата, че сме на млечна диета с кофеин също беше доста на място.

Следващата спирка беше Kaufland там напълнихме още една количка с продукти от всякакво естество. Взехме и ядки, чиято цена много стресна Стилян, който явно не е свикнал да купува по 1кг бадеми, лешници и кашу всеки ден. След като обиколихме и Kaufland на длъж и на шир и отново напълнихме количката до пръсване се оказа че не сме взели алкохол и още няколко обемни неща. Все пак решихме че ще е добре да отидем да разтоварим багажа а след това Илия (Бабата) и Стилян ще се върнат за алкохол и цяла касетка кисело мляко.

Разтоварихме багажа и се запътихме към Metro за фойерверки. Там доста се поколебахме кое да вземем, но накрая излязохме с 2 установки и 1 комплект ракети, чиято бройка не мога да си спомня. В последствие Ицката донесе и римски свещи за да допълни арсенала.

С това приключи моето участие в пазаруването, което е продължило до късно вечерта. Аз отделих за пазаруването около 6 часа без пътя по прибиране.

Заминаване и пътуване

Тъй като аз пътувах с Явор и Уляна, които живеят в Младост, реших да остана у тях на 29 за да не се налага да прекосявам цяла София точно преди заминаването. Явор се въодушеви от компанията и реши да пререгистрира новата си кола точно този ден. Така ние се озовахме в КАТ в 8:20 на 30.12.2008. Имаше хора, но не бих казал, че ставаше бавно. До 11:30 бяхме приключили и вече се връщахме обратно към Младост. Събрахме багажите и потеглихме към Бабата, където беше сборният пункт. Пристигнахме малко по-рано от нужното, но това никога не е нещо лошо. Дойдоха всички и къде с късмет, къде с физическа сила събрахме всичкият багаж по колите. Пътуването беше дълго и изтощително за всички. Магистралата беше в много добро състояние но като влезнахме по баирите нещата се влошиха много бързо.

Къщата

Много интересна и още толкова красива и уютна. Построена на склон, което я кара да изглежда доста по-малка отколкото всъщност е. Това придава допълнително чувство на уют към цялостната обстановка. Вътре всичко е просторно а когато излезеш къщичката се свила в склона. Добре подбраното обзавеждане придава изключително приятна атмосфера на уют и спокойствие. Интериора може да видите от снимките и сами да прецените за какво място говоря.

Освен големият телевизор, уредба и наличието на Интернет в къщата има още тенис маса, дартс и сауна за тези които обичат. Аз така и не посетих сауната, което не е изненада за тези които ме познават. Влезте в сауна и ще разберете аз в какво живея постоянно. Мен все ми е топло!

Забавлявах се доста на тенис масата имаше играещи хора от компанията и подобаващо загубих няколко гейм’а. 

Почивката

Първата вечер беше посветена на Боби, като рожденик. Хареса си подаръка, който той беше поръчал, но все пак … 

За вечеря имаше заешко със зеленчуци на фурна, което се хареса мисля на всички. Разбира се изключвам Уляна, която е вегетарианка. Тя яде само зеленчуци и салата. Вечерта продължи с музика, танци и наргиле. 

Новогодишните приготовления започнаха с тръгването за съседното село, където се приготвяше нашето Чеверме. Цял ден в къщата премина в приготовления и забавления. Аз занесох PlayStation 2 и дъската си за Го. Второто не пожъна голям успех освен една партия която успях да измоля от Нат. Почти всички носеха личен лаптоп и имаше моменти на носталгия по едновремешните компютърни клубове. 

В навечерието на новата година, както и в останалото време, масата беше препълнена от ядене и пиене и всички се забавляваха активно. Последва най-красивата и дълга заря в която съм имал участие. Двете установки заедно със римските свещи направиха невероятно шоу. Няма какво да обяснявам всички сте виждали голяма заря, но когато знаеш че имаш пръст в цялата работа чувството е много приятно. До година сме се заканили да удвоим бюджета за заря! Купонът продължи до рано сутрин както подобава за тава време от годината.

Следващите дни минаха в умопомрачаващ мързел за мен и всички останали. Гледаха се филми, играхме на тенис, биха се на PlayStation’а, някой играха на Карти, на табла. Сауната се ползваше почти постоянно. Въобще активна почивка в невероятно уютна обстановка.

Аз не излязох на разходка за целият престой, затова и нямам лични снимки извън къщата. Това смятам да коригирам на рожденият ми ден тази година. Запланувал съм двудневен купон на 17 и 18 юли за да прекараме още два прекрасни дни на това място.

 

Снимки

[flickr album=72157612146980408 num=35 size=Square]

Categories
Разни

Нова година – нови подвизи

Мина се доста време откакто съм писал тук, това съвсем не означава, че нищо не ми се е случило.
По същество:

  • Изкарах си А категория и си взех книжката. Сега имам книжка за B и А категории.
  • Смених старият бял MacBook с нов от алуминиевата серия.
  • Мина една невероятна нова година с приятели на уникално място.
  • Майка ми празнува 50 годишният си юбилей за който аз й подарих самото празнуване с колеги и приятели.
  • Купих си яке и ботуши за мотора. Това за мен си е събитие тъй като трудно си намерих яке 2XL, което да ми хареса.

Сега като цяло нямам търпение да се постопли и да започна да бръмча по Софийските улици а не след дълго и в цяла България. Тази година смятам да посетя много места из родната ни страна. Да наваксам за последните 22 години.

Categories
Разни

Шофьорска книжка – продължение

Тази красива сутрин се явих на практически изпит за правоуправление на мотоциклет. Книжка за категория „А“. Всичко мина много бързо и приятно даже не направих нито една грешка.

Да! Вече само бюрокращина ме дели от книжката и правото да си карам дзвера по улиците на София.

[flickr album=72157607955743733 num=10 size=Square]

Последният ми ден работа за следващите 10 дни е към своя край. Следващата седмица ще се шлая из Лондон почивайки активно! Като се върна подавам документи и с малко повече късмет ще съм следващият луд на пътя!

Искам само да кажа, че ако някой се двуоми дали да си вземе книжка за мотор сега е момента. Цената се вдига и правилата за изпита се променят. Взимайте докато е време. Ако някой не знае где аз мога да дам координати.

girlfriend experience the download free

Categories
Разни

Шофьорска книжка

След повече от три години дойде време да си взема шофьорската книжка. За тези които не знаят за какво говоря следва обяснение.

Преди 3 години ме хвана манията да си изкарам книжка и може би да си взема кола. Всичко мина що годе добре освен самото каране. Да си призная позицията на шофьор не ми хареса особено и както подобава за мързеливеца нещата останаха в средно положение. Получих си документите за изкарани листовки и практически изпит и дотам. Не се разкарвах до БЧК дори.

След сума време и нерероятен брой пъти в които съм разказвал историята за моята книжка се намери нещо, което да ме накара да задвижа нещата. Става въпрос за Kawasaki ZXR 400. Да, точно така. Ще карам пистов мотор. Вече карам курсовете и в момента в който си взема изпита ще си подам документите за книжката. Разбира се едновремемнно за А и B категория.

Та как така ще взема B категория без да карам курсовете отново?

Ами за мое щастие се оказа, че изпита пред ДАИ си важи. Това което трябваше да направя е да отида до ДАИ и да си изкарам една служебна бележка, че съм получил оценка „да“ за теоритична и практическа подготовка за B категория. Туй то! Противно на очакванията ми, останах с много добро впечатление от хората в ДАИ. Свърших работата буквално за 4мин и то без да ми струва стотинка. Е все пак се разходих от лозенец до ДАИ и обратно с такси, но нека не влизаме в подробности.

Това е то, сега карам мотор по 1 час всеки ден и след 15 дена ще ме изпитват. С достатъчно късмет и добро каране може до края на месеца да имам книжка и мотор!

Categories
Разни

Работа

Първо си клатех краката във вид на хоби,
после си клатех краката като професия,
после бях на специализация – да си клатя краката по-професионално.

Накрая излязох на пенсия.
Сега си клатя краката просто така.

Categories
Разни

iPhone размисли

Мина време, видя се какво ще правят от Apple с телефончето. Разбира се винаги има хора дето ще харесат даден продукт и такива дето ще го оплюят. Какво харесвам и какво не на iPhone’a предстои да разберете.

Много, ама много хубаво устройство

Изработката и възможностите на телефона са изключителни. Разбира се това е сравнено с останалите телефони на пазара. Дори без да сравняваме ценовите класове iPhone’а се нарежда начело по качество на изработка и технически възможности.

Телефон? Музикален телефон? Интернет телефон? Телефон-Компютър? … ?

Така наречените телефони-компютри се купуват от много хора, но се ползват пълноценно от много малко от собствениците си. Това е интересен феномен, но сам по себе си има малка връзка с темата.

За какво си купувате телефон? Възможностите са доста както и проблемите при грешни решения и недостиг на знания. Живеем в страна в която всеки иска да изкара повече пари и много често не се замисляме как да го правим в дългосрочен план.

Дай да вземем от този клиент каквото можем пък нататък ще го мислим!

По магазините консултантите питат колко пари искате да похарчите а не какво ви трябва. Аз като кажа че искам телефон без камера ме гледат странно. И ми се налага да се обяснявам че не ми харесва качеството на снимане. Какво става ако някой технически незапознат човек се опита да се консултира? Възможността да си купи нещо което не му трябва и да изгуби доста пари е голяма.

Решението на Apple

Целта на всеки качествен продукт е да върши някаква работа, да ни служи в така или иначе претрупаното ни ежедневие. Продадените iPhone’и до момента показват поне две неща. Много добър маркетинг от компанията производител и интерес от потребителите. Най-важното според мен е че не е нужно да разбираш от техника за да си сигурен че телефонът ще работи. Дори след излизането на различни програми за него Apple се грижат ти като потребител да си спокоен че каквото и да си инсталираш на телефона той ще работи без проблеми. Перфектно! Да, но не и за нас четиримата! Хора много, всеки иска нещо различно, но това не означава че разбира как работи и може да го поддържа.

Целева група

Хората които не искат да си разглобят телефона или да знаят какво има в него, нито пък как работи. Всеки който има усет към красивото, лесното и удобното без да навлиза в технически подробности и изисквания. Компютърджийте не сме нормални потребители и това мисля е ясно на всички. Нека гледаме с удоволствие а не със завист как хората правят пари от нещо, което трябваше да е направено много отдавна.

Кой ще си купи този телефон?

  • Apple фенове
  • Активни Интернет потребители (тук влизат служителите на корпоративният сектор)
  • Хора похарчили $5000 (някаква сума пари) в iTunes
  • Повечето хора ползващи продуктите на фирмата заедно с услугите предлагани от тях.
  • Нормален потребител, който не иска да се бори с телефона си

Защо аз няма да си взема телефона?

  • Няма легален начин да се сдобиеш с телефона ако не си в държавите в който се продава с планове.
  • Няма гаранция от производителя. Само вътрешна гаранция от формите продаващи в България, като загубите се избиват от надути цени.
  • Не съм пристрастен към Touch screen’а
  • Имам iPod Video 80GB
  • Намирам се на края на света, поне що се отнася до Apple.
  • Няма развита култура на WiFi интернет в моята държава като цяло.
  • Цената на GPRS/EDGE се бие с тавана
  • Аз съм технически грамотен човек и имам по-големи изисквания от към свободата която ми дава моят джобен компютър. Предпочитам да мога да си отрежа главата през кръста ако реша.

Няма да се разсърдя ако някой ми подари …

Разбира се аз съм послушен Apple фен и ако някой иска да ми подари един от техните телефони или пък iPod Touch няма да му се разсърдя. Може да пием по бира заедно!

Categories
Разни

Значението на работната обстановка

Напоследък ми се налага да търся хора за работа във фирмата в която работя. Аз пускам обявите, аз провеждам интервютата и така нататък. Покрай всичките интересни и не толкова интересни разговори ми направи впечатление липсата на интерес за работната среда.

Колко сме готови да жертваме от нервите и свободата си в работният процес за някой лев в повече? Мисълта ми е, че много хора не задават важни въпроси, когато кандидатстват за работа. А именно в какъв екип ще работят и с какви ограничения ако има такива.

Сега малко предистория и моят опит с различните обстановки за работа.

За мое щастие (или може би не) не ми се е налагало да работя в не притна или изнервена обстановка. Работих (силно казано) 8 месеца в американска фирма занимаваща се с Email Marketing. Преди да обясня за естеството на работа искам да разкажа повече за офиса.

Офис

Лозенец е недалеч от вкъщи, не ми се налага да пресичам центъра, което се оказа много важно в последствие. Отделно офиса беше голям апартамент, явно оборудван с цел да се ползва като офис. Със завидно добре оборудвана кухня и условия за работа. Не бяха пестили за офис техника. Нови маркови компютри от DELL, скъпарски (винаги е относително) столове, безжична мрежа, хубав принтер и така нататък. Винаги имаше напитки, разни чипсове и тем подобни неща да си боцкаме от време на време. Въобще много добре изглеждаха нещата.

Ограниченията

Нямаше такива. Освен да не качваме нелицензиран софтуер нямаше други забрани. Всякакви програми за чат и други форми на комуникация бяха позволени, както и нямаше забранени сайтове. Визирам YouTube, Facebook и подобни.

Работа

Работата ми се изразяваше, в по-голямата си част, в правене на HTML мейли. Говоря за онзи стар HTML, за който много от новосъздадените кодери/html специалисти само са чували. Известен още като „Tag soup“. Стана ли ясно, че беше доста скучно? Е ако не е ще добавя че работа имаше в най-добрия случай 2 пъти седмично и се справяхме с нея в рамките на половин час. Имало е случай, когато цяла седмица не съм пипал нищо. Тръгвахме си от работа не по-късно от 4:30 а в Петъците към 2. Така било прието през лятото в рекламния бизнес. Евала! Да де ама деня ти се разбива и става едно… никакво.

С времето скуката взима най-доброто от теб. Желанието да свършиш нещо за парите се губи след вторият месец. Станах форумен лъв, но след време и това става досадно. Започнах да правя разни сайтчета на частни начела. Туй добре ама не можеш да се съсредоточиш в нещо тотално различно и относително неетично докато си на работа.

Нова работа

Предложиха ми много по интересна работа за същите пари. Няма безплатни снаксове и свободно време! Разбира се много познати ми казаха че съм луд да напусна „перфектното“ работно място. След като започнах на новата работа и една седмица не спрях да работя се почувствах обратно в нормалния живот! Започнах да излизам повече. Имах повече енергия за каквото и да ми трябваше.

Ограниченията

На новото място също няма ограничения какво ще правиш в работно време, а особено сега както работя на собствена машина мога да правя каквото си искам. Политиката със закъсненията е либерална стига разбира се да не се прекалява. И премиите не са табу, когато свършиш много добра работа.

Сега всичко това е много субективно и опира само до мен. И все пак се надявам, че повечето млади хора биха предпочели да се развиват и обучават пред това да станат търтей!

По темата

Да си дойдем на темата, след като вече се знае аз къде и в какви условия съм работил може да се прецени до колко обективно е мнението ми.

Аз мисля че за средно големи фирми работещи със програмисти или по друг начин казано със интелектуален труд е нерентабилно да се опитват да превръщат хората си в машини. Да се спира възможността на хората за комуникация и да се забранява достъпът до страници в нета. Не трябвало да се разсейват хората! Не трябва, но в един момент става нужно! Отделно аз съм свидетел на пушачите в нашата фирма колко често излизат да дръпнат един фас. Излиза че аз съм неоправдан като не-пушач и нямам право на разсейване докато пушачите имат. Аз винаги съм успявал да измисля нещо за работата докато не съм си на машината и се разсейвам докато си наливам кафе или си приказвам с колегите.

Та въпроса също опира и до управлението на фирмите. И как по-точно такива фирми си пазят хората? Предполагам има варианти, но най-логичният ми се струват парите. Те дават адски големи заплати, но искат машинна производителност. Има резон в идеята ама не съм виждал такова място!

Има и друг момента където фирмата става много голяма и се налага да има контрол за да не се провалят проектите. Когато екипът се състои от 10 души няма как някой да реши да се мотае една седмица и никой да не забележи. Докато при 100 души това си е съвсем възможно. И тука навлизам в темата за мотивацията, която явно не е целта на поста затова спирам.

Сега да видя дали ще има дискусия по въпроса? Кажете вие какво мислите?

Categories
Разни

GSM Манията и мобилните оператори

Всички имат познати които трябва да имат най-новия GSM апарат или поне най-модерния. Телефони се сменят през 2 месеца само за да се задоволят модни тенденции. Има ли смисъл от тази мания или не?

Мога съвсем спокойно да кажа, че откакто си взех Nokia E60 elizabeth the golden age divx download

не съм намерил телеон на пазара с който да го заместя, освен може би ново излезлият N95 8GB. Но за това малко по-късно. В крайна сметка това са устройства, които трябва да вършат нещо.

Модерният телефон трябва да може да ти каже дали скоро някой има рожден ден, дали имаш запланувана среща в определно време, какво трябва да свършиш за деня и така нататък. Аз не бих дал 700лв за телефон, който не може да прави тези неща. Смятам че може и повече пари да се похарчат ако човек наистина ползва тези устройства със всичките им функции.

В днешно време трябва да събират информация за вашите контакти със цялата информация която може да си представите за един човек.

И ето малко от нещата които аз се стремя да записвам за повечето контакти:

  1. Фамилия
  2. Прякор (Nickname)
  3. Фирма
  4. Мобилен телефон
  5. Служебен телефон
  6. Домашен телефон
  7. Електронна поща (лична)
  8. Електронна поща (служебна)
  9. Адрес
  10. Рожденна дата

Аз имам тази информация за много от контактите ми. Използвам активно Wi-Fi възможностите на телефона. Освен за сваляне на подкастове и слушане на музика, използвам телефона като SIP телефон с VoIP централата в офиса. Често пращам майли и ползвам телефона за скайп разговори. Цялото това натоварване на телефона го оставя без батерия до края на деня, но това е нормално за този тип телефони. Отгоре на всичко това, имам желание да ползвам и останалите фунции. Имам желание да провеждам скайп разговори и да слушам радио през интернет където и да се намирам. Това обаче зависи от мобилните оператори. Таксата за мобилен интернет на Mtel е направо стряскаща. Трябва да изкарвам по 5000лв на месец че да си позволя такова нещо.

Вместо операторите да залагат на качествена мрежа и да привлекат истински платежоспособните потребители те залагат на GSM манията която се е развила. Продават телефони главоломно без да има релна разлика между апаратите. Гледам рекламите за „новите“ апарати на промоция и се чудя на хората от операторите, които явно са избрали да растат на бройка потребители вместо на качествени такива. Странно ми е какво целят нашите оператори, да направят всеки по 5 милиона потребители всеки?

Какво ще правим ние с 3G мрежата която Mtel направиха? Ами ще си я гледаме и ще се радваме че имаме. Но това не значи че ще се ползва! Общо взето сега и да си навит да плащаш малко повече за да получиш определени услуги от операторите няма как да стане.

Categories
Разни

Мързелът около изборите!

Много мързел, много нещо!

За какво говоря? Ами идеята за този пост се роди от все по влошаващата се обстановка по Софийските улици. Общо взето положението вече е толкова зле, че по което и време да тръгнеш да пътуваш из София ще срещнеш адски задръствания. Всички се движат бавно, шофьорите се изнервят започват да правят нарушения само за да се измъкнат от трафика докато не стигнат до следващият светофар. Колите в столицата станаха твърде много и продължават да се регистрират нови. Много от улиците са задръстени от спрели автомобили.

Отгоре на всичко сега идват кметски избори и явно Бойко Борисов иска да го изберем пак е започнал активни ремонти из цяла София. Нагледах се на изкопан асфалт, без да има работници в относителна близост. Направо веселбата е неописуема. И понеже трябва да се отчете дейност се правят ремонти, но когато ремонтите се правят без да се мисли, защото ни мързи, се получават следните идиотщини.

Аз пътувам от Овча купел 1 до Лозенец всяка сутрин. Докато времето беше по-топло и денят по-дълъг си пътувах с колелото и бях много щастлив човек. Няма задръствания, няма опашки от автомобили! През това време съм се нагледал на всякакви шофьори – луди, некадърни, безразсъдни и от време на време кадърни. Кадърните шофьори са най-малко но пък ти оставят добро настроение. Също така няма вело алеи. Но не ми е за това поста.

Миналата седмица, не помня кой ден точно, закъснявах за работа и хванах такси. (Принципно се движа с маршрутки) За приказно величествените задръствания на красно село няма да разправям, защото всички са чували за адът на земята, улица „Житница“. Таксито мина през всички задръствания и аз спокойно си приказвах с шофьора. На влизане пред Южния парк обаче имаше ненормално задръстване и колите почти не се движеха. Нещо беше станало! Какво? Ами някой идиот беше решил, че трябва точно в 9 да оправят асфалта пред Южния парк. Не мога да опиша колко се нервирах. За 3 квадратни метра асфалт забавят предвижването на адски много хора, което и без друго не е много приятно. Това упражнение щеше да е къде къде по-лесно да се направи през нощта, да се сложат светлинни маркировки и да се свърши работата за 3 4 часа без да се разваля графика на толкова хора. Мога да спомена и чистенето на трамвайните релси в 10 часа на автогара Овча купел, което почти не предизвиква катастрофи, защото бабата от ромски произход, която извършва дейността не вижда и не чува особено добре. Това са само избрани моменти.

Въобще може много от дейностите по подръжката на града да се преместят нощно време, но това не става. Излиза че хората ги мързи не да работят а да мислят. Защото заплащането на нощен труд на работниците няма да е толкова голяма загуба в сравнение с това колко ще спомогне за икономическото развитие една добре направена инфраструктура. Ако една фирма регистрира повече печалба – повече данъци, повече данъци – повече пари.

В момента нормалният работник се скъсва от работа в неприятни и опасни условия заради мързела на някой си да помисли как да направи работният процес по-лек и по възможност по-къс. От това печелят всички. За по-малко време се плаща по малко, а работата ще е по-приятна.

Живеем си в криворазбраната пазарна икономика и се чудим как да изкараме повече пари без да се налага да правим нищо.

Ще си мързелуваме умствено и ще се скъсваме от работа заради умственият мързел на останалите!

Categories
Разни

Нова Година 2006/2007

Посрещнах новата година с приятели близо до Тетевен.

Както и предполагах, беше много весело. Единствено началото на пътуването започно лошо, защото си загубих телефона. Да, правилно разбрахте, моят N91 вече не е в мен. Сега разчитам единствено на полицията заедно с нашите мобилни оператори да го намерят.

Стига с лошите новини да започна с разказа за това как прекарахме. Първо искам да кажа, че аз не бях виждал къщата, но се доверих на приятелите ми и не съжалих. Къщата, както сами ще видите, се оказа много хубава (поне по мое мнение) и уютна. Цялата компания бяхме 8 човека, но по стечение на обстоятелствата, през повечето време бяхме 7. За приготовленията още се носят митове и легенди, но аз предпочитам да не обръщам внимание. Все пак успяхме да напълним до пръсване колата (VW Golf 3) на Явор. Поради количествата храна, безалкохолно и алкохол, които се взеха, трябваше Аз, Жани и Сашо да пътуваме с автобус.

Пътувахме спокойно и бавно и когато слязохме в Тетевен установихме, че Явор (човека с колата) в момента излиза от София. Ясно беше, че ще се чака. Ориентирахме се към едно доста приятно кафе близо до автогарата на Тетевен. От там започва снимковият материал, с който разполагам. Трябваше да изчакаме Явое да пристигне да разтовари и да се върне да ни вземе.

Почти веднага след пристигането се ориентирах към кухнята, все пак бях обещал да готвя. Поради късния час на пристигане и видния мързел, който ни беше обхванал всички, решихме че ще вечеряме спагети. Не стига друго а Сашо беше полудял от глад, както сами може да видите. Въпросът беше само какъв сос ще направим? (Тук е мястото да кажа, че кулинарните ми познания въобще не са големи.) Разполагах с домати, различни подправки, лучец, шунка и филе. Нямах кайма за да направя спагетите, както ги обичам, но се получиха.

Тъй като историята е за това как си изкарахме, а не за моите кулинарни подвизи няма да давам много подробности. Има къде къде по-компетентни хора от мен в манджите.

Веселбата продължи до късна доба с танци, приказки и пиене. Разбира се, и на масата не й беше простено, макар и само Явор да се добра на това почетно място. Не че ние нямахме желание, но всеки си намери достатъчно добро оправдание. Кой беше прекалено тежък, кой прекалено пиян. Останалите поддържахме дансига относително пълен.

На другата сутрин се събудих пръв и сложих да кипне вода за макароните. Оправих масата и подготвих закуската. След като всичко беше готово можех спокойно да увелича вече пуснатата музика. Та разбудих съквартирантите с неостаряващи парчета на Astral Projection (много удачна музика за добро утро). След като чух достатъчно ругатни по мой адрес хората се размърдаха и започнаха да се измъкват от стаите един по един. Не предполагах успеха, който макароните ми постигнаха, все пак са макарони, но се оказа че повечето присъстващи често не закусват. След дълга разточителна и по храна и по приказки закуска всеки се ориентира към неговото занимание, а аз успях да открадна малко време за да почета.

Останалите дни протекоха по-почти същия график. Общо взето бяхме заети да си приготвим следващата манджа в менюто. Като менюто ни, по моя скромна оценка, беше доста обилно. Правихме пържоли на жар (един ден пилешки, на следващия свински), благодарение на които пуловерът ми миришеше много вкусно. Все пак аз съм си виновен, защото реших да се правя на Прометей. Даже направих и така обичаният от всички ни боб, в следствие на който температурата в къщата се вдигна с около 5 градуса. Разбира се поради естеството на компанията не пропуснахме да поспорим за пазарният дял на Intel/AMD, за най новите библиотечки в JS и така нататък. Не че извадихме полза от спора, но все пак един добре заформен спор може да е доста ободряващ.

Макар да бях против носенето на свестен компютър на събитието, такъв беше занесен и успешно включен към телевизора. За щастие единственото, за което ползвахме машината, беше да слушаме музика и да гледаме филми. Там изгледах „Илюзионистът“, който ми направи много добро впечатление, но за филмите в друг пост.

За нова година се бяхме въоръжили с по една кутия пиратки и бомбички. Имахме и две ракети (мисля че така се казват) за заря. Всичко беше като по учебник, с две бутилки шампанско и много весело настроение, което се поддържаше от солидно количество пържоли. Както пържолите така и дръвцата в камината не бяха малко, за да може нашия приятел Пешо да живей спокойно (човекът не вирее под 30 градуса).

На сутринта след новата години всички станаха доста … изморени, но с една искра в очите да направят още по-голям купон на следващата вечер, която протече наистина доста весело. След като пийнахме и хапнахме предостатъчно решихме, че ще играем на филми. Незнам за вас, но аз не съм очаквал че тази игра може да е толкова смешна. Или може би имаше нещо в тази водка?! В крайна сметка от играта на мен най-весели ми бяха изпълненията на Сашо. Този човек влагаше толкова енергия за да обяснява някакви неща, които предполагам и той знаеше, че няма начин да познаем. Като цяло падна голям смях от цялото начинание.

На последният ден доядохме, каквото можахме от останалото и оставихме малко за домакините. Изчистихме си кочината и се подготвихме за заминаване. Много се зарадвах, че сме тръгнали по-рано след като видях какво е станало по магистралите след 16 часа.

Аз повече нямам какво да разказвам мисля, че снимките говорят сами за себе си.