Categories
Забава Разни

Препечено с елементи на Рожден ден

На 17 този месец (юли) навърших завидните 23 години! Много приятни пожелания от много познати и приятели. По скоро приятели и познати, но това няма голямо значение.

Не бях планирал нищо, тъй като към момента не се намирах в най-доброто си състояние. Било то финансово или каквото и да е друго. Нещо беше започнало да ме хваща отчаянието и неочаквано Боби се намеси, точно на време!

Заминахме в петък вечер да изкараме 2 вечери на къмпинг „Смокиня“. Преживях супер яки моменти. Първото ми къпане нощем в морето и други тривиални неща за повечето хора. За сведение аз видях за пръв път морето на 20тата си годишнина за това не се чудете! Вечерите преминаха с Бира, Мента и Мохито, подръпване на наргилето и приятни приказки със забавна компания.

Подобаващо за мен изгорях зверски. Независимо, че се мазах с плажно мляко фактор 25… Слънцето ме мрази! И аз него! Та сега ако видите някакъв тип да ходи като препариран по улицата това трябва да съм аз!

Благодаря на всички за пожеланията и на компанията за приятното изкарване! Оправихте ми настроението в труден момент!

Categories
Забава Пътуване

Една седмица във Англия

Ето че и второто ми пътуване до Англия приключи и аз отново съм в родната София. Този път пътешествието беше по работа. Като се вземе предвид рядкото ми излизане от офиса и липсата на всякакви командировки това пътуване си беше голям кеф.

От известно време работим за една английска организация с интересното име We Are What We Do („Ние Сме Това Което Вършим“). Нямам против ако някой ме поправи в превода.

Много интересна благотворителна организация вече с няколко много успешни кампании. Известни са най-вече с кампанията „I’m not a plastic bag“ (Аз не съм найлонова торба), която има за цел да накара хората да не си взимат найлонови пликчета всеки път, когато пазаруват. Има направена чанта с интересен дизайн за целта. Фирмата издава и няколко книжки с тези прости за вършене неща с които вие можете да промените света.

Моята визита беше свързана със едно от обученията на „Young Speakers“. Доброволци, ученици от цяла Англия съгласили се да разпространяват идеята на компанията пред своето и други училища. Много позитивна и интересна идея.

Моята работа ако не сте се сетили вече е в изработката на Уеб сайт за организиране на цялата информация по съставянето на различните групи от различните училища и записването на всяко нещо, което те са свършили индивидуално или като група. Не лесно, но пък е много забавно.

Ето и моят странен начин за описване какво правих:

  • Прекарах 6 дни в Англия от които 2 в London, 3 в Folly Farm и 1 в пътуване. Видях прословутата ЖП Гара в Bristol известна от филмите за Harry Potter. Много впечатляваща постройка.
  • Посетих автентичен Английски пъб и пих местна бира.
  • Цяла седмица ядох нормални храни в адски странни комбинации за мен.
  • Видях Английски крави! Не са по-различни от нашите!?
  • Впечатли ме мястото, в което бяхме отседнали. Folly Farm
  • Установих че не мога да разбирам Английските тинейджъри в разговор по между им. Нямам проблеми с акценти и жаргона като цяло, когато са на сцената и приказват всичко им разбирам. Започнат ли да говорят по между си край! Една от учителките ме успокои, че и тя не ги разбирала.
  • Разгледах част от Англия пътувайки 2 пъти по 2 часа с Влак. London – Bristol и обратно.
  • Прекарах 4 юли с Американец! 🙂

Въобще много забавно. Научих много неща за организацията и за това как децата ще ползват системата, която ще получат завършена септември месец. Забавлявах се с весели хора и научих доста за Английската култура и обичай. За една седмица мисля че научих около 20тина думи и много жаргон! Английският ми се подобри. Как ли ще е ако прекарам 1 месец там?

За да не сте зян, ето малко снимки:

[flickr album=72157621261051735 num=35 size=Square]

Categories
Размисли

Умри!

Вчера някакъв 18 годишен келеш с мотор убил друг 21 годишен идиот и сега всички мотористи се чувстват някак „виновни“!? Една такава гузна обстановка е обзела всички.

Всеки има право да отърве човечеството от безрасъдността си! Стига да няма невинни хора в цялата работа всичко е в реда на нещата!

На сестра ми съученик (~19г.) и той се преби с мотор на рожденният си ден, 2 дни преди бала. А земи сега дебелото дърво.

Като му казах, че с това каране няма да стигне далеч.

Миналата седмица имаше ден на траур щот някакъв чичка изпуснал някаква трошка, която би трябвало да мине за автобус, съответно замазал сума ти народ.

Всичко за някакви 10лв печалба от възрастните хора, които системата не може и не иска да поддържа. Слушам по радиото инспектора бил, виждате ли, направо „изумен“ как този автобус минал технически преглед.

Едни такива обществени тайни, които всички знаем ама се правим, че не знаем. Системата е мудна и съответно протича откъдето може!

Сега шофьора и собствениците на фирмите да си излежат остатъка от живота в затвора, за да се покаже какво означава отговорност на българската сган.

Няй ме дразни поведенито на останалите хора. Всички сме наясно ама се правим на ударени с мокър парцал. Всички знаят за опасностите ама статистиката е на тяхна страна, докато не станеш част от статистиката.

Един от мойте любими литературни герой (Lazarus Long) казва:

Повечето хора не се научават от съвети, само от собствен опит. По голяма част от хората не се учат дори и от собствения си опит.

Яд ме е! Срам ме е!

Тъпи сме!

Categories
Книги

Гражданин на Вселената

Citizen of the Galaxy е последната аудио книга, която завърших.

Историята на едно момче и неговите премеждия, като роб, търговец, военен а след това и бизнесмен. Много поучителни моменти за природата на хората. Накара ме отново да се замисля кое определя един човек? Средата? Семейството? Обществото?

Приятна и не много дълга история, която препоръчвам на всички.

Citizen of the Galaxy in Wikipedia

Though this novel was published as part of Heinlein’s juvenile series, it deals with adult material. Its condemnation of slavery is more complex than the argument that slavery is racist oppression. Interestingly, it appears to eschew the easy argument against slavery by race, and moves directly into a far more difficult argument against slavery as a gross and wanton violation of personal rights by both by governmental and economic entities.

Other authors[who?] reviewing the book argue that the argument against slavery is actually a powerful statement about the need for continuing education. As in many of Heinlein’s books, the principal character is portrayed over time, beginning in relative ignorance, learning from experience, receiving the benefits of education, and using that education to resolve subsequent problems in his / her own life and that of those around them.[1]

Finally, Citizen of the Galaxy

makes a compelling statement about the cost of honor, and about loyalty.

Categories
Простотията на хората

Вело шествието в Събота

Това е първото ми участие на такова събитие и мога да кажа, че изживяването беше невероятно. Толкова много хора с една кауза на едно място си е направо душевен оргазъм. Аз бях по напред в колоната и когато се обърнах назад и видях цялото Цариградски шосе задръстено от велосипеди ме изпълни един необясним кеф!

Да, карам мотора напоследък повече, но колелото си ми остава любимият начин за придвижване в града. Особено сега, когато температурите започват да се покачват!

Организацията за мен беше на ниво. Не съм очаквал нищо грандиозно. Много хора се лигавиха с начина си на каране. Много хора не послушаха молбата на организаторите за културно и приятно мероприятие. Това се очакваше имайки в предвид, че имаше доста тинейджъри и бира около тях! Хич не е авторитетно да се возим по Цариградско и да скандираме за вело алеи, докато една не малка част от групата разнася бири и се лигави.

Уви такава е съдбата на всяко масово мероприятие у нас! Простотията все пак ходи по хората.

007 goldeneye dvd download Надявам се децата са се позабавлявали на Колодрума. Там беше повече за тях отколкото за пиещите бира и каращи като не видели.

Аз си тръгнах малко след като си взех номер. СА 1051

И дори сега, когато аз пиша все още няма почти никакво отразяване на събитието в медиите , за което Дзвер писа.

Categories
Простотията на хората

По-нагъл и от моторист!

Поредната история случила се по нашите пътища. Този път не съм потърпевш, а само утъжняващ вината наблюдател.

В петък вечерта гледахме с колегите Star Trek и след хубавото преживяване в кино салона се запътих на път към с. Елешница, където приятел строи къща. Минава се по ботевградско и по магистралата или през с. Яна. По пътя се минава през Горни Богоров, където осевата линия е непрекъсната и изпреварването е забранено. Двулентов път, където лявата лента е практически забранена да се ползва. Идеята е, че ако си от ляво се приема, че изпреварваш и си в нарушение. 

Та.. карам си аз и решавам, че няма да дразня куките тази вечер. Принципно си минавам в лявото и си карам спокойно, тъй като явно органите на реда не се занимават с мотористи през повечето време. Намалих аз и си карам кротко (50км/ч) зад един бус. Зад мен имаше някакъв автомобил със същото спокойно шофиране. Там всички знаят, че има полицая и всички внимават. Нещо като на караулката! 😉 

Да де ама не и тази вечер. Както си караме ние така един Пасат (по новичък) решава, че ще изреже всички и ще мине. Хоп! Палка на хоризонта! За да отбие в дясно, веселяка предизвика своебразно задръстване, което ме накара да намаля дори повече и да мина доста близо до „проверяващият“ го полицай.

Няма представяне, няма общи приказки. Ето как го посрещна катаджията“

– Ооо! Тарикат! Гледай бре! Гледай! Моториста кара с 20 ти се правиш на тарикат… айде сега давай тарикатските документи!

Весело а? Друго не чух, вече бях твърде далеч а и беше време да настъпя мотора!

Categories
Моторизиран

Идиот с BMW

Нали и аз се сдобих с моторно превозно средство, та и мен не са ме подминали неприятните случки по пътя. Визирам мотора, който купих Октомври месец миналата година.

Най скорошната веселба беше на бензиностанция Shell на бул. България. Малко преди бензиностанцията ми свърши бензина. За мое щастие резервата беше пусната и стигнах до бензиностанцията без да бутам! Напълних резервоара до горе и доволен потеглям. Оглеждам си се няма никои и спокойно си карам в дясната лента. Пред мен виждам светофара е червен няма накъде да бързам. Аз се движех с около 60км/ч. Малко след като излязох от бензиностанцията виждам едно BMW стара 5’ца да се засилва зад мен. С мръсна газ ме изпреварва минава пред мен и набива спирачките, заедно с което дава мигач за десен завой! Разбира се аз трябваше да спра почти мигновено. За малко ми се размина падането.

За какво му/й беше на този/тази да прави такава каскада? Да изпревари мотор и да набие спирачки. Не може да каже, че не ме е видял(а).

Няма да обяснявам на мен какви мисли ми минаха през главата.

Categories
Разни

P2P Конференцията във Велико Търново – Част 2

p2pimage2

Дълго не успях да реша как и кога точно ще се придвижа до конференцията. Почти в последният момент намерих човек с кола. Потеглихме от София в 6:00 от Лукойл’а след тунела в Люлин. Пътувах приятно! Петър кара доста спокойно, а и не ни се налагаше да бързаме особено. Заформихме си интересни и разнообразни теми и на мен като цяло тези 3 часа и половина ми минаха доста бързо. Пристигнахме във Велико Търново около 9:20, точно на време за регистрацията. Повече информация отностно часът на събитията няма да давам просто защото смятам, че вече не от значение!

Регистрацията беше свободна?! Общо взето те питат с какъв пакет си и ти дават една връзка. Не ме питаха за име или ник в сайта. Общо взето нещата бяха на доверие. Никой не беше върнат заради неплатена такса.

Взехме си отличителните знаци и влезнахме за откриването.

Откриване

По-чудо тази година всичко започна точно на време и Бого откри точно в 10:00:30 ( 10 часът и 30 сек.). След разно обяснения и приказки покани спонсорите да се съберат отпред да ги видим. Оказа се, че те се били настанили приятно в публиката и отне известно време докато се измъкнат всички.

Лекция на Superhosting

Хостинг ли? Кой каза хостинг?

Започнаха да обясняват какво е хостинг и колко е важен съпорта и разни неща дето били много важни, но не се правели от повечето фирми. Направи ми лошо впечатление как се опитаха да оплюят конкуренцията вместо да се изтъкнат с нещо интересно. Презентацията беше на кантар през цялото време. Изпяваше се слайда и пауза – отива до лаптопа сменя слайда и приказката започва отначало. Имаше опит за остроумие на всяка точка, къде успешен къде не толкова. Като цяло не успяха да ме грабнат особено. Не ползвам хостинг в България с изключение на 1 2 малки акаунта в ICN от които съм доста доволен и нямам причина да сменям.

InitLab

Лектор – Владимир Василев

Интересна идея за срещи на хора със сродни интереси в разработка на софтуер. Като цяло доста ме заинтригува ще му пиша да видим какво може да излезе от това начинание.

ExtJS

След това се изнесохме и трябваше да убием около час до следващата лекция. Реших, че искам да видя какво ще кажат за ExtJS на Web Tech потока. Отидохме и седнахме да пинем по кафе и да хапнем в хотел Интер..

Стана време за лекцията и слезнахме в залата, която беше вече пълна до пръсване. Аз останах правостоящ отзад. Не че съвсем нямаше къде да седна, но с моят ръст ако бях седнал най-отзад нямаше нищо да видя. Започна лекцията с разсяснения на понятия като Web 2.0, DHTML, CSS, JavaScript, Framework и всичко друго но не и за ExtJS. Поседях първите 10мин и реших, че е по-добре да ходя на Блог потока. Възможно е лекцията рязко да е придобила вид след като съм излязъл, но не съжалявам, че го направих.

WordPress 2.8 и отвъд

Лектор – Николай Бачийски

Пристигнах в хотел панорама и блог потока, когато в стаята всички се представяха. Да! Всички един по един си казваха името или ника с който са „известни“. Това създаде една задушевна обстановка. Имаше интересни закачки от рода на:

  • „Мен ме докараха на сила.“
  • „Аз съм тук защото навън вали.“
  • „Не разбирам от програмиране затова дойдох тук.“

След представянето на тълпата продължихме с разговори за WordPress и какво да очакваме в бъдеще. Както и предполагах доста хора ползват или се опитват да ползват WordPress, като добър CMS. Повечето от въпросите бяха свързани в тази насока.

Николай Бачийски каза, че разглежда по известните плъгини за интернационализация на WordPress и се работи към стандартизация на няколко плъгина за да се подобри мултиезичната поддръжка.

Хубава лекция стана, дискусията след това също беше интересна и се надявам Ники също да е останал доволен от публиката.

Наградите Озон

Във неделя малко преди обяд започнахме с представянето, а след това и с награждаването, на номинираните за награди озон.

Спечели Svejo.net – Да им е честита наградата.

Пътят на блогъра от соушъл буукмаркинг системи към изграждане на собствени общества – Favit.bg

Интересна концепция за агрегиране на информация от различни източници с възможността да се филтрира тематично. Още е леко объркано и има твърде наблъскан интерфейс дори и за мен.

Презентацията им беше много интересна. Успяха да ме заинтригуват и ще следя развитието на системата с интерес.

Как да съсипеш сайта си за 3мин…

Лектор – Огнян Младенов

Този път Огнян се представи почти перфектно в сравнение със SEO конференцията. Нещата, които каза са валидни и важни.

Като цяло основата на SEO’то е да създаваш оригинално съдържание. Както всичко останало можем да се впуснем в много конкретика и да създаваме още много техники за подобрение.

Стана ми интересно разногласието относно дали да се пускат цели RSS емисии или не. Ами правилният отговор според мен е „Зависи“. Както всичко останало и в този случай имаме относителна валидност на причините поради които бихме показали или скрили целите статии от емисиите.

Нека да разделим сайтовете първо на нови и стари. Новите са сега стартиращи и им липсва всякакъв авторитет. Старите сайтове вече са натрупали популярност и там Огнян казва пускайте емисиите на воля! За новите сайтове обаче не е добра идея. Тъй като има голяма вероятност да ви откраднат съдържанието и да ви попречат да натрупате популярност.

Дори това да е така аз смятам, че във случаите на блог на някаква малка фирма, която предоставя уникална услуга това не е проблем. Оставам на вас да разсъждавате защо.

Това е доста голяма и обширна тема и не е за този пост. Аз искам да кажа едно браво на Огнян за събраната информация и готовността му да споделя своите знания.

Заключение

Много приятни два дни с много запознанства – Петър РашевПетър Стойков, Iffi, Дзвер, Милко ГеоргиевХристо ГеоргиевБогомил ШоповБоян ДжумаковDerick RethansМартин Линков и още много други. Въобще хората бяха отворени към запознанства. Освен това не срещнах някой, който да ми направи лошо впечатление.

Трябва да отдам и заслуги на веселата компания от SiteGround, които са големи купонджии и ме навиха за дискотека след партито. Беше забавно, но силите ми привършиха някъде около 2:00.

Хотелът в който отседнах беше приятен, а освен това готвят вкусно! Какво повече му трябва на човек?!.

Ще има корекции, ще добавям линкове и снимки когато подредя всичко в нужният му вид.

[flickr album=72157617348014305 num=28 size=Square]

Други по темата:

Categories
Разни

P2P Конференцията във Велико Търново – Част 1

Конференцията приключи днес в 5:30, но аз сега се прибирам в хотела. Макар и почти всички да си тръгнаха успяхме да се съберем за вечеря с Милко Георгиев Христо Георгиев, Богомил Шопов, Боян Джумаков и Derick Rethans. Посмяхме се подобаващо и похапнахме. Прекрасен завършек за последните два дни.

Пътувах с Петър Рашев, който е написал вече какво се случи на конференцията. Аз смятам да понапиша впечатленията си от лекциите, на които присъствах в идните дни. Трябва ми малко повече време за редакция на излиянията, с които ще засипа блога.

Като цяло беше забавно и интересно! Браво на организаторите!

Categories
Размисли

Цената на технологиите

Постоянно около нас има нови истории как някои бил наранен или ощетен от Интернет или някоя нова технология. Учудвам се как хората след толкова технологично развитие са все така тесногръди и късогледи.

Нормално е новите неща да имат цена за използването им.

Живеем в свят зависещ от петрола и електричеството. Не съм слушал скоро да има оплакали се, че ги е хванало ток. Или да се лишат от транспорт понеже замърсявал околната среда. Когато хората са открили огъня са разбрали, че могат да се изгорят. После, че дима може да ги задуши и т.н.

Всяка технология си носи последиците, прогресът си има цена и ще си я плащаме ако искаме да се развиваме. 

The saddest aspect of life right now is that science gathers knowledge faster than society gathers wisdom. 

from Isaac Asimov in Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations (1988)

Трябваше вече да сме си научили уроците и да премисляме потенциалните проблеми от нови технологии и да се научаваме да живеем с тях. Но не … ние откриваме топлата вода всеки път отново и отново.

Интернет донесе много възможности за бърз обмен на информация и разбира се има проблеми с разпространението на порнография и всякакви други уж по-деликатни материи. Вдига се адски много шум около така наречените „авторски права“ и как да се пазят в свят, в който копирането е заложено в основата.

Проблеми, проблеми… постоянно изникват нови проблеми защото внедряваме технологии без да мислим какви ще са последствията от това. Искаме да запазим всичко което имаме и да продължим напред.

Не става! Природата не работи така.

Трябва да спрем да се оплакваме и да започнем да мислим за решения на новосъздадените проблеми.

Categories
Разни

Домашна, ръчно направена, рециклирана или натурална хартия

Боби и Гери пуснаха в действие блог, който описва как те рецилират и правят хартия.

Нашата домашна ръчна хартия изработваме изцяло чрез рециклиране на изрезки и други остатъчни хартии от офиса и дома.

Боби и Гери

Аз съм първият „голям“ клиент на Боби. Поръчката ми беше за ~35 покани, включващи пликче с лист направени изцяло от тях. Резултатът беше впечатляващ. Всички на които бяха раздадени поканите бяха удивени от оригиналността на хартията. Надявам се скоро да можете да видите и снимков материал от изработените от тях покани.

Ако искате да впечатлите и вашите гости или някой обичан човек тези хора могат да ви помогнат!

Домашна, ръчно направена, рециклирана или натурална хартия

download six days seven nights online

Categories
Разни

Is Hell exothermic or endothermic?

The following is an actual question given on a University of Washington chemistry mid term.

The answer by one student was so „profound“ that the professor shared it with colleagues, via the Internet, which is, of course, why we now have the pleasure of enjoying it as well.

Bonus Question: Is Hell exothermic (gives off heat) or endothermic (absorbs heat)?

Most of the students wrote proofs of their beliefs using Boyle’s Law (gas cools when it expands and heats when it is compressed) or some variant.

One student, however, wrote the following:

First, we need to know how the mass of Hell is changing in time. So we need to know the rate at which souls are moving into Hell and the rate at which they are leaving. I think that we can safely assume that once a soul gets to Hell, it will not leave. Therefore, no souls are leaving. As for how many souls are entering Hell, let’s look at the different religions that exist in the world today.

Most of these religions state that if you are not a member of their religion, you will go to Hell. Since there is more than one of these religions and since people do not belong to more than one religion, we can project that all souls go to Hell . With birth and death rates as they are, we can expect the number of souls in Hell to increase exponentially. Now, we look at the rate of change of the volume in Hell because Boyle’s Law states that in order for the temperature and pressure in Hell to stay the same, the volume of Hell has to expand proportionately as souls are added.

This gives two possibilities:

  1. If Hell is expanding at a slower rate than the rate at which souls enter Hell, then the temperature and pressure in Hell will increase until all Hell breaks loose.
  2. If Hell is expanding at a rate faster than the increase of souls in Hell, then the temperature and pressure will drop until Hell freezes over.

So which is it?

If we accept the postulate given to me by Teresa during my Freshman year that, „It will be a cold day in Hell before I sleep with you,“ and take into account the fact that I slept with her last night, then number two must be true, and thus I am sure that Hell is exothermic and has already frozen over. The corollary of this theory is that since Hell has frozen over, it follows that it is not accepting any more souls and is therefore, extinct. Leaving only Heaven, thereby proving the existence of a divine being which explains why, last night, Teresa kept shouting „Oh my God.“

THIS STUDENT RECEIVED AN A+

Categories
Размисли

Tелефонните измами и моралните проблеми на обществото

Eneya е зачекнала една тема, която аз коментирах доста емоционално. Мисля че си заслужава да направим една интересна дискусия.

Става въпрос за телефонните измами и престъпленията

, които хората извършват опитвайки се да прикрият други престъпления.

Да видим какво ще се получи!

Categories
Разни

Лош късмет

Няма начин аз да взема да ползвам нещо и да не се счупи на следващият ден.

Вуйчо ми замина за чужбина на почивка и аз се уредих с кола за временно ползване. Цели 3 дни я ползвах без проблеми, докато вчера на тръгване от офиса започна да ми гасне, когато е на газ.

Колата е дърто Audi 80 и има сложена газова уредба. На газ си вървеше доста добре, но на бензин нещо придърпва. Сега трябва да търся място да погледнат тази газова уредба и да ми кажат защо се получава проблема.

На хората, които ще питат дали съм сипал гориво ще кажа „ДА“.

Е има ли някой дето да debug’не проблема отдалеч или да препоръчате сервизче нещо?

Развръзка

Оправиха колата в един сервиз до офиса. Доволен съм!

Ръчка нещо 5 мин и колата запали на газ! Яко! След това и диагностика и малко настройки по газовата уредба и айде бегай. Цялата интервенция продължи не повече от 10мин и ми струва 16лв. Аз нямам проблем да си плащам подобаващо, когато са ми свършили работата бързо и качествено. В случая качествено е относително понятие, като се има предвид колко ми разбира главата от такива неща.

Ако ви се наложи да ползвате сервиз в района на Лозенец – http://www.bulavtoservis.com/

Categories
Кино

Беднякът милионер

В петък вечер гледах на кино филмът с много Оскари. Особено ми беше интересно да чуя озвучаването, защото този филм победи WALL-E във категорията за монтаж на звук.

Още от началото филмът започна невероятно силно с много добре подбрани кадри и невероятен звук. Сцените с гонитбата в началото са заснети невероятно добре и озвучаването пасва просто перфектно. Филмът не ме остави да се отегча нито за минута. Постоянно някаква важна част от историята се разкрива.

Независимо от това, че всички актьори говореха перфектен английски филмът истински ме впечатли. За съжаление няма да видим подобен филм да излезе от Bollywood защото явно индийците не обичат да говорят за бедността и мизерията в страната си. Може би и за това филмът предизвика толкова негативна реакция в Индия.

Препоръчвам ви да гледате този филм. Ако не можете на кино то поне се опитайте да се насладите на озвучаването освен на историята, която разказва.

Categories
Размисли

Луд шофьор щеше да ме прегази!

Малко предистория относно това, къде се намира офисът ми и как се прибирам, когато искам да се поразходя. Работя точно зад хотел Кемпински Зографски. Живея в Овча Купел 1 най-новата част.

От време на време изпитвам желание да се поразходя и да проверя дали краката ми още изпълняват основната си функция. Слагам iPod’a в ушите и излизам от офиса. Идилично се кефя на музиката, която съм си избра този ден, дишам приятно студеният и привидно чист въздух. Всичко е приятно и успокояващо след относително натоварен работен ден. Ходенето започва по малки и много стръмните улички на кв. „Лозенец“, директно надолу към басейн „Спартак“. Оттам пак през уличките излизам на пазара, мисля Иван Вазов, но не съм сигурен. Този който е до бул. „България“. Минавам през подлеза на бул. „България“ и оттам пак напряко излизам на Красно Село. След това на горе до 6’то РПУ, следва ледената пързалка на Славия, после новопостроения „Kaufland“ и съм си вкъщи. Има няма 7 километра ходене, приятна музика и така нужното за един developer движение.

В четвъртък 26.02 беше един от тези дни за разходка. Музиката е на Arctic Monkeys и пътя е познат. Тръгвам надолу по гореспоменатите улички и стигам до светофара да пресека улицата за „Спартак“. Задръстване имаше в двете посоки на светофара, но само в посоката на движение. Само пешеходната пътека спираше колите да продължат напред и от двете посоки. Събрали сме се около 7 8 човек на пешеходният светофар. Изчакваме да светне зелено и тръгваме. От ляво има спрели коли хванати от светофара. Две ленти поне по 3 коли назад са пълни. Това за всеки нормален човек означава, че кола няма откъде да се появи от тази посока. Същото от дясно само че в обратната посока. В момента, в който цялата група достига до средата на пешеходната пътека един мерцедес, доста лъскав, влиза в насрещното минава ни буквално на сантиметри от краката и се връща обратно в неговото платно. Секунди по късно набива спирачи за да се спре. Тридесет метра след светофара започва следващото задръстване.

Толкова се стреснах, че около 10 секунди не знаех, къде се намирам. За части от секундата преминах през почти всяко познато настроение. И няколко, които не познавах до сега. Уплах. Стрес. Ярост. Безпомощност. Отчаяние. Гняв. Ако задръстването беше по  голямо и този беше спрял по-близо може би нямаше да се сдържа и щях да пробвам да го извадя от колата. Толкова се стресирах от случката, че не помня как реагираха останалите хора с изключение че имаше възгласи. Силни шумове, но без да придобият значение. Бях уплашен, бях изнервен, безпомощен да направя каквото и да било! 2 секунди по късно и можеше да се размина със краката си за останата част от живота си заради един ненормалник. Това важи и за хората около мен.

Случката не ме променила или нещо такова. Не е някакво „отварящо очите преживяване“ по скоро напомняне колко сме чупливи и какво можем да причиним един на друг! Ще внимавам повече, когато карам мотора, няма да се правя на състезател. Не че съм го правил, но все пак.

Интересното е че обидата от тази случка не ми е минала след почти два дни. Все още мисля че съм готов да нараня необратимо този шофьор ако ми се отдаде възможност. Никой няма оправдание за такъв тип шофиране. Ако ще и жена му да е умирала в колата! Точка! Няма право да рискува животите на толкова много хора. Потенциално и деца.

Това е то, казах си мъките. Внимавайте, защото има шофьори които не само не внимават, ами са си направо убийци!

Categories
Интересни линкове

The Archive

The Archive from Sean Dunne on Vimeo free dogma

.

Categories
Интересни линкове

The Crisis of Credit Visualized

The Crisis of Credit Visualized from Jonathan Jarvis

on Vimeo.

Categories
Интересни линкове

The Typography of Code

Интересна статия/пост за шрифтовете, които можете да ползвате в избраният от вас текстов редактор.

The Typography of Code

Categories
Мързел

Mързел

Да си посееш картофи и да чакаш земетресение да ти ги изкара.

Categories
Интересни линкове

Браузери

Интересен линк показващ какво поддържат браузерите от новите технологии и защо дупката между Експлорер и останалите е толкова голяма.

Compatibility tables for features in HTML5, CSS3, SVG and other upcoming web technologies

Categories
Разни

Нова Година 2008/2009

New Year, 2009 Посрещнах новата година с приятели в невероятна къща в село „Солища“.

Цялата организация по запазването на „Къщата с червените врати“ започна още от май месец. Обаждания, запитвания и накрая успяхме да се доредим. Резервацията беше за 4 нощувки.

Пазаруване

Нашата компанията беше 14 човека. Как мислите се организира пазаруване за толкова хора? Трудно!

Аз, Бабата и Стилян (a.k.a малката баба) се видяхме в 12 на „Централни хали“. Там купихме подарък за рожденика и след това направо във Фантастико в SkyCity. Разбира се почти всичко беше описано предварително в подробен списък от продукти. След може би повече от час обикаляне вече бяхме напълнили една количко до преливане, съответно решихме да излизаме от магазина и до продължим нататък.

Следващата спирка бе в CBA за специален кашкавал (Обнова) и сирене, които се продавали само там. На касата бяхме с около 3кг кашкавал и нямам идея колко сирене, заедно със няколко пакетчета Nescafe 3в1. Беше интересна гледка. Коментарът на Бабата, че сме на млечна диета с кофеин също беше доста на място.

Следващата спирка беше Kaufland там напълнихме още една количка с продукти от всякакво естество. Взехме и ядки, чиято цена много стресна Стилян, който явно не е свикнал да купува по 1кг бадеми, лешници и кашу всеки ден. След като обиколихме и Kaufland на длъж и на шир и отново напълнихме количката до пръсване се оказа че не сме взели алкохол и още няколко обемни неща. Все пак решихме че ще е добре да отидем да разтоварим багажа а след това Илия (Бабата) и Стилян ще се върнат за алкохол и цяла касетка кисело мляко.

Разтоварихме багажа и се запътихме към Metro за фойерверки. Там доста се поколебахме кое да вземем, но накрая излязохме с 2 установки и 1 комплект ракети, чиято бройка не мога да си спомня. В последствие Ицката донесе и римски свещи за да допълни арсенала.

С това приключи моето участие в пазаруването, което е продължило до късно вечерта. Аз отделих за пазаруването около 6 часа без пътя по прибиране.

Заминаване и пътуване

Тъй като аз пътувах с Явор и Уляна, които живеят в Младост, реших да остана у тях на 29 за да не се налага да прекосявам цяла София точно преди заминаването. Явор се въодушеви от компанията и реши да пререгистрира новата си кола точно този ден. Така ние се озовахме в КАТ в 8:20 на 30.12.2008. Имаше хора, но не бих казал, че ставаше бавно. До 11:30 бяхме приключили и вече се връщахме обратно към Младост. Събрахме багажите и потеглихме към Бабата, където беше сборният пункт. Пристигнахме малко по-рано от нужното, но това никога не е нещо лошо. Дойдоха всички и къде с късмет, къде с физическа сила събрахме всичкият багаж по колите. Пътуването беше дълго и изтощително за всички. Магистралата беше в много добро състояние но като влезнахме по баирите нещата се влошиха много бързо.

Къщата

Много интересна и още толкова красива и уютна. Построена на склон, което я кара да изглежда доста по-малка отколкото всъщност е. Това придава допълнително чувство на уют към цялостната обстановка. Вътре всичко е просторно а когато излезеш къщичката се свила в склона. Добре подбраното обзавеждане придава изключително приятна атмосфера на уют и спокойствие. Интериора може да видите от снимките и сами да прецените за какво място говоря.

Освен големият телевизор, уредба и наличието на Интернет в къщата има още тенис маса, дартс и сауна за тези които обичат. Аз така и не посетих сауната, което не е изненада за тези които ме познават. Влезте в сауна и ще разберете аз в какво живея постоянно. Мен все ми е топло!

Забавлявах се доста на тенис масата имаше играещи хора от компанията и подобаващо загубих няколко гейм’а. 

Почивката

Първата вечер беше посветена на Боби, като рожденик. Хареса си подаръка, който той беше поръчал, но все пак … 

За вечеря имаше заешко със зеленчуци на фурна, което се хареса мисля на всички. Разбира се изключвам Уляна, която е вегетарианка. Тя яде само зеленчуци и салата. Вечерта продължи с музика, танци и наргиле. 

Новогодишните приготовления започнаха с тръгването за съседното село, където се приготвяше нашето Чеверме. Цял ден в къщата премина в приготовления и забавления. Аз занесох PlayStation 2 и дъската си за Го. Второто не пожъна голям успех освен една партия която успях да измоля от Нат. Почти всички носеха личен лаптоп и имаше моменти на носталгия по едновремешните компютърни клубове. 

В навечерието на новата година, както и в останалото време, масата беше препълнена от ядене и пиене и всички се забавляваха активно. Последва най-красивата и дълга заря в която съм имал участие. Двете установки заедно със римските свещи направиха невероятно шоу. Няма какво да обяснявам всички сте виждали голяма заря, но когато знаеш че имаш пръст в цялата работа чувството е много приятно. До година сме се заканили да удвоим бюджета за заря! Купонът продължи до рано сутрин както подобава за тава време от годината.

Следващите дни минаха в умопомрачаващ мързел за мен и всички останали. Гледаха се филми, играхме на тенис, биха се на PlayStation’а, някой играха на Карти, на табла. Сауната се ползваше почти постоянно. Въобще активна почивка в невероятно уютна обстановка.

Аз не излязох на разходка за целият престой, затова и нямам лични снимки извън къщата. Това смятам да коригирам на рожденият ми ден тази година. Запланувал съм двудневен купон на 17 и 18 юли за да прекараме още два прекрасни дни на това място.

 

Снимки

[flickr album=72157612146980408 num=35 size=Square]

Categories
Книги

Audiobooks

От доста време насам имам възможността да слушам книги. Да точно така, книги прочетени и записани като аудио файлове. Разбира се услугата е платена, но това не я прави по-малко приятна.

Предполагам има и други места, където може да се намерят аудио-книги, но аз не съм търсил. Става въпрос за Audible.com. Много приятно, защото предоставя към 50 000 заглавия, много от които несъкратени. Можете много бързо да свалите книгата и да започнете да я слушате. Разбира се всичко е на Английски, но това в моя случай не е пречка.

Много време прекарваме в пътуване или друго занимание, което не е от най-интересните, а да си слушаш книжка хич не е лошо. Аз вече имам 14 заглавия, около половината от които съм изслушал/прочел. С колелото на работа или в автобуса, да слушам някоя интересна история се оказа много интересно изживяване.

 

Categories
Кино

The Vampire Lestat

Това е последната книга с която се забавлявам активно. Адски много ми допада светът, който е създала авторката.

The Vampire Lestat

Plot summary

Set in the late 18th century to the late 1980s, the story follows the 200 year long life of the vampire Lestat, and his rise from humble beginnings as a middle class aristocrat in the country side of France to the city of Paris to become a vain and arrogant Vampire. After escaping his family and running off to Paris with his friend and confidante Nicki, Lestat is bitten by the rogue elder vampire Magnus who orphans him on the night he is made. He abandons Nicki for fear of causing him harm, and shuns contact with his loved ones, until one day his mother, Gabrielle, arrives in town. Gabrielle is dying, and in order to save her, Lestat bites her, transforming her into his first companion.

The pair are antagonized by a coven of more „traditional“ vampires living in the nearby cemetery Les Innocents. This coven, led by the vampire Armand

download wall e dvdrip

, are convinced that all vampires must worship Satan and do his work on Earth; terrifying their human victims, dressing in rags, and returning to crypts at night. Armand and his coven kidnap Nicki in order to force a confrontation with Lestat and Gabrielle, but when Lestat demonstrates to them that vampires can easily co-exist with humans and live comfortably among them, the coven dissolves, leaving Armand distraught and alone. Nicki, however, is now aware of the world of vampires, and feels betrayed by Lestat. Lestat bites Nicki, turning him into a vampire, but he takes to his new lifestyle poorly and rejects Lestat, instead banding together with some of the dissolved cemetery coven to form the Théâtre_des_Vampires. Lestat then begins a worldwide search for the vampire Marius, a wise and ancient vampire who he learns of from Armand, in an attempt to find out the history of the vampires.

Wikipedia page

Categories
Интересни линкове

CSS Анимации в WebKit

Хората от WebKit отбора пуснаха последната версия с вградена поддръжка за CSS анимации.

Categories
Разни

Нова година – нови подвизи

Мина се доста време откакто съм писал тук, това съвсем не означава, че нищо не ми се е случило.
По същество:

  • Изкарах си А категория и си взех книжката. Сега имам книжка за B и А категории.
  • Смених старият бял MacBook с нов от алуминиевата серия.
  • Мина една невероятна нова година с приятели на уникално място.
  • Майка ми празнува 50 годишният си юбилей за който аз й подарих самото празнуване с колеги и приятели.
  • Купих си яке и ботуши за мотора. Това за мен си е събитие тъй като трудно си намерих яке 2XL, което да ми хареса.

Сега като цяло нямам търпение да се постопли и да започна да бръмча по Софийските улици а не след дълго и в цяла България. Тази година смятам да посетя много места из родната ни страна. Да наваксам за последните 22 години.

Categories
Разни

Шофьорска книжка – продължение

Тази красива сутрин се явих на практически изпит за правоуправление на мотоциклет. Книжка за категория „А“. Всичко мина много бързо и приятно даже не направих нито една грешка.

Да! Вече само бюрокращина ме дели от книжката и правото да си карам дзвера по улиците на София.

[flickr album=72157607955743733 num=10 size=Square]

Последният ми ден работа за следващите 10 дни е към своя край. Следващата седмица ще се шлая из Лондон почивайки активно! Като се върна подавам документи и с малко повече късмет ще съм следващият луд на пътя!

Искам само да кажа, че ако някой се двуоми дали да си вземе книжка за мотор сега е момента. Цената се вдига и правилата за изпита се променят. Взимайте докато е време. Ако някой не знае где аз мога да дам координати.

girlfriend experience the download free

Categories
Разни

Шофьорска книжка

След повече от три години дойде време да си взема шофьорската книжка. За тези които не знаят за какво говоря следва обяснение.

Преди 3 години ме хвана манията да си изкарам книжка и може би да си взема кола. Всичко мина що годе добре освен самото каране. Да си призная позицията на шофьор не ми хареса особено и както подобава за мързеливеца нещата останаха в средно положение. Получих си документите за изкарани листовки и практически изпит и дотам. Не се разкарвах до БЧК дори.

След сума време и нерероятен брой пъти в които съм разказвал историята за моята книжка се намери нещо, което да ме накара да задвижа нещата. Става въпрос за Kawasaki ZXR 400. Да, точно така. Ще карам пистов мотор. Вече карам курсовете и в момента в който си взема изпита ще си подам документите за книжката. Разбира се едновремемнно за А и B категория.

Та как така ще взема B категория без да карам курсовете отново?

Ами за мое щастие се оказа, че изпита пред ДАИ си важи. Това което трябваше да направя е да отида до ДАИ и да си изкарам една служебна бележка, че съм получил оценка „да“ за теоритична и практическа подготовка за B категория. Туй то! Противно на очакванията ми, останах с много добро впечатление от хората в ДАИ. Свърших работата буквално за 4мин и то без да ми струва стотинка. Е все пак се разходих от лозенец до ДАИ и обратно с такси, но нека не влизаме в подробности.

Това е то, сега карам мотор по 1 час всеки ден и след 15 дена ще ме изпитват. С достатъчно късмет и добро каране може до края на месеца да имам книжка и мотор!

Categories
Мързел

Мързеливи котараци

Събрали се трима котараци и спорят кой е най-мързелив. Първият започва:

– Вчера съм се излегнал на килима и се прибира стопанина. Носеше перфектната порцеланова купичка и ми сложи в нея най-хубавата сьомга, която съм подушвал. И на всичко това мен ме мързи да стана да ям!

Вторият котарак го поглежда поклаща глава и започва неговия разказ:

– А пък моя стопанин ми купува най-добрата луканка и ми я дъвче, а мен ме мързи да си отворя устата!

Третият котарак ги поглежда поотделно усмихва се и започва:

– Онзи ден се „разхождам“ по перваза и си настъпих ташаците. Пищях 4 часа от болка, мързеше ме да си вдигна крака!

Categories
Разни

Работа

Първо си клатех краката във вид на хоби,
после си клатех краката като професия,
после бях на специализация – да си клатя краката по-професионално.

Накрая излязох на пенсия.
Сега си клатя краката просто така.

Categories
Книги

The Dead Past

Аз съм голям почитател на научно-фантастичният жанр. Миналта неделя минах през книгомания и се здобих с двата тома на „The Complete Stories“ от Айзък Азимов. Хубави джобни книжки за развлечение в почивните дни.

Поста е посветен на първата история в първата книга, а именно „The Dead Past“ (Мъртвото минало). Ето цитат от историята:

Scholars, he said, could be free only if they could freely follow their own free-swinging curiosity. Research, he said, forced into a predesigned pattern by the powers that held the purse strings became slavish and had to stagnate. No man, he said, had the right to dictate the intellectual interests of another.

Този абзац ми направи силно впечатление, особено поставен в контекстът на разказа. Ако не сте чели нищо на Азимов време е да го направите!

Categories
Разни

iPhone размисли

Мина време, видя се какво ще правят от Apple с телефончето. Разбира се винаги има хора дето ще харесат даден продукт и такива дето ще го оплюят. Какво харесвам и какво не на iPhone’a предстои да разберете.

Много, ама много хубаво устройство

Изработката и възможностите на телефона са изключителни. Разбира се това е сравнено с останалите телефони на пазара. Дори без да сравняваме ценовите класове iPhone’а се нарежда начело по качество на изработка и технически възможности.

Телефон? Музикален телефон? Интернет телефон? Телефон-Компютър? … ?

Така наречените телефони-компютри се купуват от много хора, но се ползват пълноценно от много малко от собствениците си. Това е интересен феномен, но сам по себе си има малка връзка с темата.

За какво си купувате телефон? Възможностите са доста както и проблемите при грешни решения и недостиг на знания. Живеем в страна в която всеки иска да изкара повече пари и много често не се замисляме как да го правим в дългосрочен план.

Дай да вземем от този клиент каквото можем пък нататък ще го мислим!

По магазините консултантите питат колко пари искате да похарчите а не какво ви трябва. Аз като кажа че искам телефон без камера ме гледат странно. И ми се налага да се обяснявам че не ми харесва качеството на снимане. Какво става ако някой технически незапознат човек се опита да се консултира? Възможността да си купи нещо което не му трябва и да изгуби доста пари е голяма.

Решението на Apple

Целта на всеки качествен продукт е да върши някаква работа, да ни служи в така или иначе претрупаното ни ежедневие. Продадените iPhone’и до момента показват поне две неща. Много добър маркетинг от компанията производител и интерес от потребителите. Най-важното според мен е че не е нужно да разбираш от техника за да си сигурен че телефонът ще работи. Дори след излизането на различни програми за него Apple се грижат ти като потребител да си спокоен че каквото и да си инсталираш на телефона той ще работи без проблеми. Перфектно! Да, но не и за нас четиримата! Хора много, всеки иска нещо различно, но това не означава че разбира как работи и може да го поддържа.

Целева група

Хората които не искат да си разглобят телефона или да знаят какво има в него, нито пък как работи. Всеки който има усет към красивото, лесното и удобното без да навлиза в технически подробности и изисквания. Компютърджийте не сме нормални потребители и това мисля е ясно на всички. Нека гледаме с удоволствие а не със завист как хората правят пари от нещо, което трябваше да е направено много отдавна.

Кой ще си купи този телефон?

  • Apple фенове
  • Активни Интернет потребители (тук влизат служителите на корпоративният сектор)
  • Хора похарчили $5000 (някаква сума пари) в iTunes
  • Повечето хора ползващи продуктите на фирмата заедно с услугите предлагани от тях.
  • Нормален потребител, който не иска да се бори с телефона си

Защо аз няма да си взема телефона?

  • Няма легален начин да се сдобиеш с телефона ако не си в държавите в който се продава с планове.
  • Няма гаранция от производителя. Само вътрешна гаранция от формите продаващи в България, като загубите се избиват от надути цени.
  • Не съм пристрастен към Touch screen’а
  • Имам iPod Video 80GB
  • Намирам се на края на света, поне що се отнася до Apple.
  • Няма развита култура на WiFi интернет в моята държава като цяло.
  • Цената на GPRS/EDGE се бие с тавана
  • Аз съм технически грамотен човек и имам по-големи изисквания от към свободата която ми дава моят джобен компютър. Предпочитам да мога да си отрежа главата през кръста ако реша.

Няма да се разсърдя ако някой ми подари …

Разбира се аз съм послушен Apple фен и ако някой иска да ми подари един от техните телефони или пък iPod Touch няма да му се разсърдя. Може да пием по бира заедно!

Categories
Разни

Значението на работната обстановка

Напоследък ми се налага да търся хора за работа във фирмата в която работя. Аз пускам обявите, аз провеждам интервютата и така нататък. Покрай всичките интересни и не толкова интересни разговори ми направи впечатление липсата на интерес за работната среда.

Колко сме готови да жертваме от нервите и свободата си в работният процес за някой лев в повече? Мисълта ми е, че много хора не задават важни въпроси, когато кандидатстват за работа. А именно в какъв екип ще работят и с какви ограничения ако има такива.

Сега малко предистория и моят опит с различните обстановки за работа.

За мое щастие (или може би не) не ми се е налагало да работя в не притна или изнервена обстановка. Работих (силно казано) 8 месеца в американска фирма занимаваща се с Email Marketing. Преди да обясня за естеството на работа искам да разкажа повече за офиса.

Офис

Лозенец е недалеч от вкъщи, не ми се налага да пресичам центъра, което се оказа много важно в последствие. Отделно офиса беше голям апартамент, явно оборудван с цел да се ползва като офис. Със завидно добре оборудвана кухня и условия за работа. Не бяха пестили за офис техника. Нови маркови компютри от DELL, скъпарски (винаги е относително) столове, безжична мрежа, хубав принтер и така нататък. Винаги имаше напитки, разни чипсове и тем подобни неща да си боцкаме от време на време. Въобще много добре изглеждаха нещата.

Ограниченията

Нямаше такива. Освен да не качваме нелицензиран софтуер нямаше други забрани. Всякакви програми за чат и други форми на комуникация бяха позволени, както и нямаше забранени сайтове. Визирам YouTube, Facebook и подобни.

Работа

Работата ми се изразяваше, в по-голямата си част, в правене на HTML мейли. Говоря за онзи стар HTML, за който много от новосъздадените кодери/html специалисти само са чували. Известен още като „Tag soup“. Стана ли ясно, че беше доста скучно? Е ако не е ще добавя че работа имаше в най-добрия случай 2 пъти седмично и се справяхме с нея в рамките на половин час. Имало е случай, когато цяла седмица не съм пипал нищо. Тръгвахме си от работа не по-късно от 4:30 а в Петъците към 2. Така било прието през лятото в рекламния бизнес. Евала! Да де ама деня ти се разбива и става едно… никакво.

С времето скуката взима най-доброто от теб. Желанието да свършиш нещо за парите се губи след вторият месец. Станах форумен лъв, но след време и това става досадно. Започнах да правя разни сайтчета на частни начела. Туй добре ама не можеш да се съсредоточиш в нещо тотално различно и относително неетично докато си на работа.

Нова работа

Предложиха ми много по интересна работа за същите пари. Няма безплатни снаксове и свободно време! Разбира се много познати ми казаха че съм луд да напусна „перфектното“ работно място. След като започнах на новата работа и една седмица не спрях да работя се почувствах обратно в нормалния живот! Започнах да излизам повече. Имах повече енергия за каквото и да ми трябваше.

Ограниченията

На новото място също няма ограничения какво ще правиш в работно време, а особено сега както работя на собствена машина мога да правя каквото си искам. Политиката със закъсненията е либерална стига разбира се да не се прекалява. И премиите не са табу, когато свършиш много добра работа.

Сега всичко това е много субективно и опира само до мен. И все пак се надявам, че повечето млади хора биха предпочели да се развиват и обучават пред това да станат търтей!

По темата

Да си дойдем на темата, след като вече се знае аз къде и в какви условия съм работил може да се прецени до колко обективно е мнението ми.

Аз мисля че за средно големи фирми работещи със програмисти или по друг начин казано със интелектуален труд е нерентабилно да се опитват да превръщат хората си в машини. Да се спира възможността на хората за комуникация и да се забранява достъпът до страници в нета. Не трябвало да се разсейват хората! Не трябва, но в един момент става нужно! Отделно аз съм свидетел на пушачите в нашата фирма колко често излизат да дръпнат един фас. Излиза че аз съм неоправдан като не-пушач и нямам право на разсейване докато пушачите имат. Аз винаги съм успявал да измисля нещо за работата докато не съм си на машината и се разсейвам докато си наливам кафе или си приказвам с колегите.

Та въпроса също опира и до управлението на фирмите. И как по-точно такива фирми си пазят хората? Предполагам има варианти, но най-логичният ми се струват парите. Те дават адски големи заплати, но искат машинна производителност. Има резон в идеята ама не съм виждал такова място!

Има и друг момента където фирмата става много голяма и се налага да има контрол за да не се провалят проектите. Когато екипът се състои от 10 души няма как някой да реши да се мотае една седмица и никой да не забележи. Докато при 100 души това си е съвсем възможно. И тука навлизам в темата за мотивацията, която явно не е целта на поста затова спирам.

Сега да видя дали ще има дискусия по въпроса? Кажете вие какво мислите?

Categories
Разни

GSM Манията и мобилните оператори

Всички имат познати които трябва да имат най-новия GSM апарат или поне най-модерния. Телефони се сменят през 2 месеца само за да се задоволят модни тенденции. Има ли смисъл от тази мания или не?

Мога съвсем спокойно да кажа, че откакто си взех Nokia E60 elizabeth the golden age divx download

не съм намерил телеон на пазара с който да го заместя, освен може би ново излезлият N95 8GB. Но за това малко по-късно. В крайна сметка това са устройства, които трябва да вършат нещо.

Модерният телефон трябва да може да ти каже дали скоро някой има рожден ден, дали имаш запланувана среща в определно време, какво трябва да свършиш за деня и така нататък. Аз не бих дал 700лв за телефон, който не може да прави тези неща. Смятам че може и повече пари да се похарчат ако човек наистина ползва тези устройства със всичките им функции.

В днешно време трябва да събират информация за вашите контакти със цялата информация която може да си представите за един човек.

И ето малко от нещата които аз се стремя да записвам за повечето контакти:

  1. Фамилия
  2. Прякор (Nickname)
  3. Фирма
  4. Мобилен телефон
  5. Служебен телефон
  6. Домашен телефон
  7. Електронна поща (лична)
  8. Електронна поща (служебна)
  9. Адрес
  10. Рожденна дата

Аз имам тази информация за много от контактите ми. Използвам активно Wi-Fi възможностите на телефона. Освен за сваляне на подкастове и слушане на музика, използвам телефона като SIP телефон с VoIP централата в офиса. Често пращам майли и ползвам телефона за скайп разговори. Цялото това натоварване на телефона го оставя без батерия до края на деня, но това е нормално за този тип телефони. Отгоре на всичко това, имам желание да ползвам и останалите фунции. Имам желание да провеждам скайп разговори и да слушам радио през интернет където и да се намирам. Това обаче зависи от мобилните оператори. Таксата за мобилен интернет на Mtel е направо стряскаща. Трябва да изкарвам по 5000лв на месец че да си позволя такова нещо.

Вместо операторите да залагат на качествена мрежа и да привлекат истински платежоспособните потребители те залагат на GSM манията която се е развила. Продават телефони главоломно без да има релна разлика между апаратите. Гледам рекламите за „новите“ апарати на промоция и се чудя на хората от операторите, които явно са избрали да растат на бройка потребители вместо на качествени такива. Странно ми е какво целят нашите оператори, да направят всеки по 5 милиона потребители всеки?

Какво ще правим ние с 3G мрежата която Mtel направиха? Ами ще си я гледаме и ще се радваме че имаме. Но това не значи че ще се ползва! Общо взето сега и да си навит да плащаш малко повече за да получиш определени услуги от операторите няма как да стане.

Categories
Разни

Мързелът около изборите!

Много мързел, много нещо!

За какво говоря? Ами идеята за този пост се роди от все по влошаващата се обстановка по Софийските улици. Общо взето положението вече е толкова зле, че по което и време да тръгнеш да пътуваш из София ще срещнеш адски задръствания. Всички се движат бавно, шофьорите се изнервят започват да правят нарушения само за да се измъкнат от трафика докато не стигнат до следващият светофар. Колите в столицата станаха твърде много и продължават да се регистрират нови. Много от улиците са задръстени от спрели автомобили.

Отгоре на всичко сега идват кметски избори и явно Бойко Борисов иска да го изберем пак е започнал активни ремонти из цяла София. Нагледах се на изкопан асфалт, без да има работници в относителна близост. Направо веселбата е неописуема. И понеже трябва да се отчете дейност се правят ремонти, но когато ремонтите се правят без да се мисли, защото ни мързи, се получават следните идиотщини.

Аз пътувам от Овча купел 1 до Лозенец всяка сутрин. Докато времето беше по-топло и денят по-дълъг си пътувах с колелото и бях много щастлив човек. Няма задръствания, няма опашки от автомобили! През това време съм се нагледал на всякакви шофьори – луди, некадърни, безразсъдни и от време на време кадърни. Кадърните шофьори са най-малко но пък ти оставят добро настроение. Също така няма вело алеи. Но не ми е за това поста.

Миналата седмица, не помня кой ден точно, закъснявах за работа и хванах такси. (Принципно се движа с маршрутки) За приказно величествените задръствания на красно село няма да разправям, защото всички са чували за адът на земята, улица „Житница“. Таксито мина през всички задръствания и аз спокойно си приказвах с шофьора. На влизане пред Южния парк обаче имаше ненормално задръстване и колите почти не се движеха. Нещо беше станало! Какво? Ами някой идиот беше решил, че трябва точно в 9 да оправят асфалта пред Южния парк. Не мога да опиша колко се нервирах. За 3 квадратни метра асфалт забавят предвижването на адски много хора, което и без друго не е много приятно. Това упражнение щеше да е къде къде по-лесно да се направи през нощта, да се сложат светлинни маркировки и да се свърши работата за 3 4 часа без да се разваля графика на толкова хора. Мога да спомена и чистенето на трамвайните релси в 10 часа на автогара Овча купел, което почти не предизвиква катастрофи, защото бабата от ромски произход, която извършва дейността не вижда и не чува особено добре. Това са само избрани моменти.

Въобще може много от дейностите по подръжката на града да се преместят нощно време, но това не става. Излиза че хората ги мързи не да работят а да мислят. Защото заплащането на нощен труд на работниците няма да е толкова голяма загуба в сравнение с това колко ще спомогне за икономическото развитие една добре направена инфраструктура. Ако една фирма регистрира повече печалба – повече данъци, повече данъци – повече пари.

В момента нормалният работник се скъсва от работа в неприятни и опасни условия заради мързела на някой си да помисли как да направи работният процес по-лек и по възможност по-къс. От това печелят всички. За по-малко време се плаща по малко, а работата ще е по-приятна.

Живеем си в криворазбраната пазарна икономика и се чудим как да изкараме повече пари без да се налага да правим нищо.

Ще си мързелуваме умствено и ще се скъсваме от работа заради умственият мързел на останалите!

Categories
Разни

Нова Година 2006/2007

Посрещнах новата година с приятели близо до Тетевен.

Както и предполагах, беше много весело. Единствено началото на пътуването започно лошо, защото си загубих телефона. Да, правилно разбрахте, моят N91 вече не е в мен. Сега разчитам единствено на полицията заедно с нашите мобилни оператори да го намерят.

Стига с лошите новини да започна с разказа за това как прекарахме. Първо искам да кажа, че аз не бях виждал къщата, но се доверих на приятелите ми и не съжалих. Къщата, както сами ще видите, се оказа много хубава (поне по мое мнение) и уютна. Цялата компания бяхме 8 човека, но по стечение на обстоятелствата, през повечето време бяхме 7. За приготовленията още се носят митове и легенди, но аз предпочитам да не обръщам внимание. Все пак успяхме да напълним до пръсване колата (VW Golf 3) на Явор. Поради количествата храна, безалкохолно и алкохол, които се взеха, трябваше Аз, Жани и Сашо да пътуваме с автобус.

Пътувахме спокойно и бавно и когато слязохме в Тетевен установихме, че Явор (човека с колата) в момента излиза от София. Ясно беше, че ще се чака. Ориентирахме се към едно доста приятно кафе близо до автогарата на Тетевен. От там започва снимковият материал, с който разполагам. Трябваше да изчакаме Явое да пристигне да разтовари и да се върне да ни вземе.

Почти веднага след пристигането се ориентирах към кухнята, все пак бях обещал да готвя. Поради късния час на пристигане и видния мързел, който ни беше обхванал всички, решихме че ще вечеряме спагети. Не стига друго а Сашо беше полудял от глад, както сами може да видите. Въпросът беше само какъв сос ще направим? (Тук е мястото да кажа, че кулинарните ми познания въобще не са големи.) Разполагах с домати, различни подправки, лучец, шунка и филе. Нямах кайма за да направя спагетите, както ги обичам, но се получиха.

Тъй като историята е за това как си изкарахме, а не за моите кулинарни подвизи няма да давам много подробности. Има къде къде по-компетентни хора от мен в манджите.

Веселбата продължи до късна доба с танци, приказки и пиене. Разбира се, и на масата не й беше простено, макар и само Явор да се добра на това почетно място. Не че ние нямахме желание, но всеки си намери достатъчно добро оправдание. Кой беше прекалено тежък, кой прекалено пиян. Останалите поддържахме дансига относително пълен.

На другата сутрин се събудих пръв и сложих да кипне вода за макароните. Оправих масата и подготвих закуската. След като всичко беше готово можех спокойно да увелича вече пуснатата музика. Та разбудих съквартирантите с неостаряващи парчета на Astral Projection (много удачна музика за добро утро). След като чух достатъчно ругатни по мой адрес хората се размърдаха и започнаха да се измъкват от стаите един по един. Не предполагах успеха, който макароните ми постигнаха, все пак са макарони, но се оказа че повечето присъстващи често не закусват. След дълга разточителна и по храна и по приказки закуска всеки се ориентира към неговото занимание, а аз успях да открадна малко време за да почета.

Останалите дни протекоха по-почти същия график. Общо взето бяхме заети да си приготвим следващата манджа в менюто. Като менюто ни, по моя скромна оценка, беше доста обилно. Правихме пържоли на жар (един ден пилешки, на следващия свински), благодарение на които пуловерът ми миришеше много вкусно. Все пак аз съм си виновен, защото реших да се правя на Прометей. Даже направих и така обичаният от всички ни боб, в следствие на който температурата в къщата се вдигна с около 5 градуса. Разбира се поради естеството на компанията не пропуснахме да поспорим за пазарният дял на Intel/AMD, за най новите библиотечки в JS и така нататък. Не че извадихме полза от спора, но все пак един добре заформен спор може да е доста ободряващ.

Макар да бях против носенето на свестен компютър на събитието, такъв беше занесен и успешно включен към телевизора. За щастие единственото, за което ползвахме машината, беше да слушаме музика и да гледаме филми. Там изгледах „Илюзионистът“, който ми направи много добро впечатление, но за филмите в друг пост.

За нова година се бяхме въоръжили с по една кутия пиратки и бомбички. Имахме и две ракети (мисля че така се казват) за заря. Всичко беше като по учебник, с две бутилки шампанско и много весело настроение, което се поддържаше от солидно количество пържоли. Както пържолите така и дръвцата в камината не бяха малко, за да може нашия приятел Пешо да живей спокойно (човекът не вирее под 30 градуса).

На сутринта след новата години всички станаха доста … изморени, но с една искра в очите да направят още по-голям купон на следващата вечер, която протече наистина доста весело. След като пийнахме и хапнахме предостатъчно решихме, че ще играем на филми. Незнам за вас, но аз не съм очаквал че тази игра може да е толкова смешна. Или може би имаше нещо в тази водка?! В крайна сметка от играта на мен най-весели ми бяха изпълненията на Сашо. Този човек влагаше толкова енергия за да обяснява някакви неща, които предполагам и той знаеше, че няма начин да познаем. Като цяло падна голям смях от цялото начинание.

На последният ден доядохме, каквото можахме от останалото и оставихме малко за домакините. Изчистихме си кочината и се подготвихме за заминаване. Много се зарадвах, че сме тръгнали по-рано след като видях какво е станало по магистралите след 16 часа.

Аз повече нямам какво да разказвам мисля, че снимките говорят сами за себе си.

Categories
Symbian

Кодове за Nokia

Като почетен собственик на този невероятен телефон ми се наложи ако не друго то поне да разбера Mac адреса на Wireless’а на телефона. Потърсих и намерих.

Покрай това търсене намерих още някой кодове с които може да направите различни неща с телефона си.


*#0000# – Показва версията на софтуера, датата на компилация и модела на телефона. В някой случай името на телефена не е това което се използва на пазара.

*#06# – Показва IMEI (International Mobile Equipment Identify) на ващият телефон.

*#2820# (*#BTA0#) – Показва Bluetooth адреса на вашият телефон.

*#62209526# (*#MAC0WLAN) – Показва MAC адреса на WLAN картата на телефона ви. (Само ако разполагате с WLAN)

*#7370# (*#RES0#) – Рестартира телефона до фабричните му настройки. Обикновенно се ползва, когато искате да рестартирате телефона до състоянието, в което сте го купили. Security кода е 12345.

Внимание:

Преди да рестартирате телефона трябва да сте сигурни че нямате никаква важна информация на телефона. След рестарта всичко което е било на телефона ще се загуби.

*#92702689#

(*#war0anty#) – Показва колко време е говорено по телефона (в минути)

*#7780# (*#rst0*) – Отново рестартиране на телефона до фабрични настройки, само че запазвате всички контакти и записки. Отново кода за активация е 12345.

Е това са, ако намеря още ще ги споделя.


Categories
Книги

Фондация

Айзък Азимов

download brubaker dvd

ТОМ 1

  • Прелюдия към Фондацията
  • Битката за Фондацията
  • Фондация
  • Фондация и Империя

ТОМ 2

  • Втората Фондация
  • Острието на Фондацията
  • Фондация и Земя

Това е поредица, която има и предполагам ще продължи да има много голямо въздеиствие върху мен. Книгигите са така написани че нямат оставяне.

Препоръчвам историята на всеки човек, който някога е прочел поне една книга или смята себе си за интелигентен до някаква степен. Даже всичките ни политици трябва да я прочетат, защото могат мого да научат.

Това не е просто обикновенна фантастика. Книгата обхваща много общочовешки проблеми по начин, който не мисля, че бих успял да опиша.

Няма да разводнявам излиянието (ако не сте забелезали вече, тук постовете са излияния) си много, защото просто не е нужно. Поредицата е призната ако не за най-великата фантастика, то за вечна класика.

От мен само остана да кажа:
– „Прочетете тези книги!“

Categories
Размисли

Мързел или начин на живот?

Така, имам си категория мързел. Това е така, защото голямта част от приятелите ми се оплакват, че съм бил много мързелив. Аз никога не съм противаоречал на такива твърдения. Даже по едно време достигнах до едно прозрение:

ultraviolet free

„Мързелът! Това е движещата сила в живота ми.“

Няма какво да се лъжем, така си е. Така че занапред мисля тука да пиша най-интересните случки получили се в следствие на моят непреодолим мързел.

„О свещеннии мързел!“