Детство мое …

lucifer написа за неговото детство точно когато аз бях започнал да разписвам подобен пост. Изглежда сме израснали по доста подобен начин. Пригответе се за роман!

Израснал съм във популярният Софийски квартал „Люлин“, в частност 7ми микро район. Там живях със сестрата и родителите ми до 13 годишна възраст в Боксониера!

Пред моя блок имаше доста голяма градинка с пясъчник и много място за игра на децата. Събирахме се огромно количество деца от блоковете в околността.

Може да се каже, че съм бил популярна личност от много ранна възраст. Възрастните са ме кръстили „Професора“ доста преди времето, което аз помня. Представете си 3 годишно хлапе, което не спира да приказва, разбирайте философства, за каквото се сети. Един от анекдотите, които майка ми разказва е, че не е можела да ме вижда от количеството по-големи деца които ме наобикалят, докато аз разправям нещо и озвучавам с уста. Звуци на коли, стрелба, хеликоптери и кой знае още какво ми раждала главата. Никакъв срам или страх от по-големите.

Може би тук е момента да спомена, че аз съм си гледан и възпитаван от „Мама“. Бабите са се отчели, но съм отгледан от майка ми, която е стояла вкъщи накъде до 13тият ми рожден ден. След това започна работа и сестрата остана в повечето време на моите грижи.

Като цяло спомен имам от времето малко преди да тръгна на училище или може би не толкова малко. Играли сме на какво ли не, но на най-силно си спомням безкрайните маратони на криеница из целия квартал. От обяд до късно вечер. Няма край! Друга игра запомнена с колосалното количество деца, която съм запомнил е „Семейства“. Не си спомням как точно наричахме играта, но реално си играехме на възрастни. Имаше достатъчно деца за да имаме различни типове магазини, детска градина, училище и т.н. Въобще от всичко по нещо. Листа от каквото намерим за пари, и каквото още ни роди главата.  Някъде по това време тръгнах на училище.

От 1 до 4ти клас ходих на училище зад блока в 79то СОУ Индира Ганди. Случвало ми се е да отида на училище с празна раница! Няма проблем, отивам до нас за 4мин и се връщам с учебниците. 2ма от съучениците ми бяха от моя вход. Безкрайна веселба!

Следващия запомнен момент са топчетата. От сутрин до вечер игра на топчета на пясъчника. Бях комбина с още 2ма приятели и имахме над 200 топчета. ПРЕСТАВЯТЕ ЛИ СИ 200 ТОПЧЕТА!!! Прибирах се по 1 път на ден да ходя до тоалетна и да пия вода. Когато не играехме на топчета бяхме в кварталната „зала“ (две стай) за електронни игри. Имаше един телевизор вързан за Sega MegaDrive 2 и около 4 от тези игрите с ръчки. Във втората стая имаше билярдна маса. За съжаление за нас малките игрите почти винаги бяха окупирани от по-големите и ние доста често играехме на билярдната маса, което си спомням, че беше безумно евтино на фона на ел. игри.

Дните ми минаваха в игра навън с много приятели и някое вечер или сутрин на билярдната маса, която ни беше малко под вратовете. Честно казано не мога да си спомня как точно сме играли!

Там, пред блока, се научих да карам колело. Колоезденето е доста важно за мен до ден днешен, може би заради начина по който се научих да го правя. Бях първият от приятелите с колело. Това означаваше, че трябва да споделям. Системата беше проста, всеки по една обиколка на площадката, която хич не е толкова малка. Съответно тези които можеха да карат злоупотребяваха от време на време и правеха по повече от 1 обиколка. Не ги е срам! Макар да се дразнех, беше приключение. Всички се смеехме един на друг и се закачахме. Имаше разбити колене, ожулени лакти и много усмихнати хлапета.

Преди 5ти клас се преместих в Овча Купел 1. Сега не мога да кажа дали са ми липсвали приятели. По скоро не! Преместихме се в чисто нов блок пълен с млади семейства. Деца на килограм. Замених едни приятели за други. Замених топчетата с хописи, което си е разказ само по себе си. Започнах да обикалям с колелото. Толкова много места и толкова много детски щуротии!

Малко след като започнах в новото училище беше първата ми среща с Компютрите. Желанието ми да ставам Доктор премина в желание да се занимавам с Математика и компютри. Започнах да прекарвам все повече време в компютърната зала на училището с детски езици за „програмиране“ като Logo. (Линка е към езика за програмиране, който си е доста сериозен ние се занимавахме с елементарни неща).

След това се заплесвах по Тенис на маса, Баскетбол и даже тренирах за повече от половин година Бадмингтон. Физическата подготовка там е може би най-сериозната причина сега да не съм изцяло лоена топка.  Математиката ми беше страст докато ми се размина СМГ за 0.02 стотни. След 8ми клас влязох в СПГЕ „Джон Атанасов“ и детството приключи!

Мога да кажа с чиста съвест, че за разлика от много от съучениците ми аз си останах хлапе до последно.

Не мисля, че мога да кажа дали днешните деца са по-зле от мен. Просто е различно! Едно знам със сигурност – аз като се размина с непознати съседи казвам „Добър ден!“. Хлапетата сега не могат или по-скоро не са свикнали да общуват. Гледат ме все едно ще им се скарам, че дишат.

Аз станах антисоциален компютърджия на 22г а те са такива на 8г.