Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/lazy/htdocs/wordpress/wp-includes/pomo/plural-forms.php on line 210
Нова Година 2006/2007 – Мързеливец и Co.

Нова Година 2006/2007

Посрещнах новата година с приятели близо до Тетевен.

Както и предполагах, беше много весело. Единствено началото на пътуването започно лошо, защото си загубих телефона. Да, правилно разбрахте, моят N91 вече не е в мен. Сега разчитам единствено на полицията заедно с нашите мобилни оператори да го намерят.

Стига с лошите новини да започна с разказа за това как прекарахме. Първо искам да кажа, че аз не бях виждал къщата, но се доверих на приятелите ми и не съжалих. Къщата, както сами ще видите, се оказа много хубава (поне по мое мнение) и уютна. Цялата компания бяхме 8 човека, но по стечение на обстоятелствата, през повечето време бяхме 7. За приготовленията още се носят митове и легенди, но аз предпочитам да не обръщам внимание. Все пак успяхме да напълним до пръсване колата (VW Golf 3) на Явор. Поради количествата храна, безалкохолно и алкохол, които се взеха, трябваше Аз, Жани и Сашо да пътуваме с автобус.

Пътувахме спокойно и бавно и когато слязохме в Тетевен установихме, че Явор (човека с колата) в момента излиза от София. Ясно беше, че ще се чака. Ориентирахме се към едно доста приятно кафе близо до автогарата на Тетевен. От там започва снимковият материал, с който разполагам. Трябваше да изчакаме Явое да пристигне да разтовари и да се върне да ни вземе.

Почти веднага след пристигането се ориентирах към кухнята, все пак бях обещал да готвя. Поради късния час на пристигане и видния мързел, който ни беше обхванал всички, решихме че ще вечеряме спагети. Не стига друго а Сашо беше полудял от глад, както сами може да видите. Въпросът беше само какъв сос ще направим? (Тук е мястото да кажа, че кулинарните ми познания въобще не са големи.) Разполагах с домати, различни подправки, лучец, шунка и филе. Нямах кайма за да направя спагетите, както ги обичам, но се получиха.

Тъй като историята е за това как си изкарахме, а не за моите кулинарни подвизи няма да давам много подробности. Има къде къде по-компетентни хора от мен в манджите.

Веселбата продължи до късна доба с танци, приказки и пиене. Разбира се, и на масата не й беше простено, макар и само Явор да се добра на това почетно място. Не че ние нямахме желание, но всеки си намери достатъчно добро оправдание. Кой беше прекалено тежък, кой прекалено пиян. Останалите поддържахме дансига относително пълен.

На другата сутрин се събудих пръв и сложих да кипне вода за макароните. Оправих масата и подготвих закуската. След като всичко беше готово можех спокойно да увелича вече пуснатата музика. Та разбудих съквартирантите с неостаряващи парчета на Astral Projection (много удачна музика за добро утро). След като чух достатъчно ругатни по мой адрес хората се размърдаха и започнаха да се измъкват от стаите един по един. Не предполагах успеха, който макароните ми постигнаха, все пак са макарони, но се оказа че повечето присъстващи често не закусват. След дълга разточителна и по храна и по приказки закуска всеки се ориентира към неговото занимание, а аз успях да открадна малко време за да почета.

Останалите дни протекоха по-почти същия график. Общо взето бяхме заети да си приготвим следващата манджа в менюто. Като менюто ни, по моя скромна оценка, беше доста обилно. Правихме пържоли на жар (един ден пилешки, на следващия свински), благодарение на които пуловерът ми миришеше много вкусно. Все пак аз съм си виновен, защото реших да се правя на Прометей. Даже направих и така обичаният от всички ни боб, в следствие на който температурата в къщата се вдигна с около 5 градуса. Разбира се поради естеството на компанията не пропуснахме да поспорим за пазарният дял на Intel/AMD, за най новите библиотечки в JS и така нататък. Не че извадихме полза от спора, но все пак един добре заформен спор може да е доста ободряващ.

Макар да бях против носенето на свестен компютър на събитието, такъв беше занесен и успешно включен към телевизора. За щастие единственото, за което ползвахме машината, беше да слушаме музика и да гледаме филми. Там изгледах „Илюзионистът“, който ми направи много добро впечатление, но за филмите в друг пост.

За нова година се бяхме въоръжили с по една кутия пиратки и бомбички. Имахме и две ракети (мисля че така се казват) за заря. Всичко беше като по учебник, с две бутилки шампанско и много весело настроение, което се поддържаше от солидно количество пържоли. Както пържолите така и дръвцата в камината не бяха малко, за да може нашия приятел Пешо да живей спокойно (човекът не вирее под 30 градуса).

На сутринта след новата години всички станаха доста … изморени, но с една искра в очите да направят още по-голям купон на следващата вечер, която протече наистина доста весело. След като пийнахме и хапнахме предостатъчно решихме, че ще играем на филми. Незнам за вас, но аз не съм очаквал че тази игра може да е толкова смешна. Или може би имаше нещо в тази водка?! В крайна сметка от играта на мен най-весели ми бяха изпълненията на Сашо. Този човек влагаше толкова енергия за да обяснява някакви неща, които предполагам и той знаеше, че няма начин да познаем. Като цяло падна голям смях от цялото начинание.

На последният ден доядохме, каквото можахме от останалото и оставихме малко за домакините. Изчистихме си кочината и се подготвихме за заминаване. Много се зарадвах, че сме тръгнали по-рано след като видях какво е станало по магистралите след 16 часа.

Аз повече нямам какво да разказвам мисля, че снимките говорят сами за себе си.