Uber това, Uber онова …

понеделник, ноември 2nd at 10:51

Лудницата с Uber и липсата на смислена информация ме навежда една мисъл.

Къде са тези наши велики журналисти да ни осведомят какво става?

Ето, аз се интересувам от проблема и ситуацията с Uber, но не искам да прочета едно заглавие и 3 параграфа с нулево семантично съдържание освен това вече предадено в заглавието.

Няма ли кой да направи една сериозна проверка? Да обясни какви са законите в нашата държава и какво точно прави Uber?

Това че фирмите зад таксиметровите услуги не се радват е ясно. Uber използват новите технологии за да си отворят сива законова вратичка, не само в България.

Вместо 3 месеца да се пише едно и също, може да се направи по-сериозно проучване и да се обясни на читателя какво се случва.

Моментът е интересен. Това е прецедент от световно ниво и решенията които се взимат са интересни.

Няколко въпроса:

1. Кои фирми стоят зад Uber София? Къде плащат данъци те? Колко данъци плащат те в България и за какво?

2. Каква е ролята на шофьорите ползващи услугата на Uber? На каква длъжност са те и каква отговорност носят?

3. Кое точно е незаконното в действията на Uber спрямо законите на Република България?

За всяка точка трябва да има документи и източници на информацията.

* Бонус – Сравнение (икономическо и не само) между таксиметровите компании и Uber. Кой за какво плаща и кога?

Изглежда нашето общество не го интересуват факти. Важното е драма да има и да гледаме сеира. Да се радваме или да се дразним за новината че тази новата компания са я глобили 200, 300 или там няколко стотин хиляди лева. Така им се пада! … Пък те, междувременно, нека пестят милиони от данъци.

Все пак да кажа, на мен услугата ми харесва. Ползвам я и се радвам. Запознавам се с приятни, усмихнати и интересни хора. Освен това стигам там където искам.

На таксиметровите компании ще дам идея за бизнес:

1. Направете една фирма. Направете регистрациите по закон които знаете и уважавате.
2. Наемете едно екипче програмисти да копира модела на Uber
3. Вземете най-добрите си 100тина шофьори. Дайте им нови коли и по един таблет за връзка системата + добри заплати.

3.1. Научете ги на обноски!

4.Сложете 20% по-висока цена от стандартната за таксиметрови услуги.

2 Responses

  1. Боби понеделник, ноември 2nd
    at 12:39

    Curiouser and curiouser!

    Интересно съвпадение е, че за Убер в САЩ разбрах впървом от теб, а ето че пак от теб прочитам за Убер в България. Нямах идея, че някой би направил подобно нещо у нас, че е осветено от централното, че има някакви проблеми със системата… Та, научих!

    Има две теми, които ми се иска да позасегна. Първо, твоето съжалително-пожелателно отношение към т. нар. разследваща журналистика.

    У нас такава на практика няма. Не мисля, че 0.2% от журналистите могат да се броят за „имане“. Най-ефективната „журналистика“ е преследващата, практикува се от клюкарско-скандални предавания като „Господари на ефира“.

    Прочее, това е прекрасен формат, защото подхожда на манталитета на народа. Хората искат пиперливо скандалче, а не интелигентен анализ и разумно решение (последните 4 думи мисля, че вече не се преподават в училище, за добро или лошо).

    Част от проблема е, че историите винаги имат повече от 1, 2, че и 3-7 лица. Понякога дори една дума може да промени излъчването на текста и да стане трудно да се предадат суровите факти. Това прави писането на сериозен текст трудно, а което е трудно се прави рядко!

    После, фактите са доста скучна работа. Не са за всеки, не случайно се използва обидния израз „сухи факти“. Най-добрите материали за четене са тези с мнение, позиция, opinionated. Разбира се, те целят да убедят в една или друга теза / гледна точка, но какво е реториката, дошла от древните педегърци, ако не това?!

    В интерес на истината, хората (мнозинството, масата, „the people“) имат нуждата някой да им формулира мнението. Това не е лошо само по себе си и, според мен лично, единствено това е позволило някакъв прогрес – не мога да си представя прогресивна нация от 50 милиона Коковци, всеки готов да спори до откат. Винаги едни ще са лидери, други ще се съгласяват.

    Мисълта ми е, че дори да имаш „ясна“ фактология (за жалост не мога да сложа двойно по-големи кавички), пак би било трудно за човек да си изгради мнение кой крив, кой прав. По причина – кавичките.

    В идеалният случай, ще има добри материали с обосновка и уклон, описващи най- популярните гледни точки – за, против, това-са-глупости. Много по-лесно да е „лайкнеш“ нещо, да се прилепиш към някое вече добре изразено мнение, отколкото да сътвориш и думоизлееш свое от нулата.

    Другата тема е за регулацията. До колкото разбирам „проблемът“ с БГУБЕР (правилното произношение е „бе-губер“) e липсата на държавна регулация.

    Мен лично това ме радва неимоверно, даже току-що се боядисахме с Дарко с червена глина и изтанцувахме около лагерния огън един танц на победата, вдъхновен от Ирокезите. Сега отиваме да одерем един бизон.

    Може би няма да дойде като изненада, че не съм особен фен на държавата. Когато държавата е като полезен background process, който не отнема много ресурси, винаги е на разположение и работи както очакваш – това не е държава, a услуга (дали е случайно, че процесите се наричат services?). Държавата е неприятен malware, който непрекъснато ти пречи на работата, губи ти времето и ресурсите и всячески се опитва да те спъне, криейки се зад закона. В лека параграф-22 отпратка, законът и държавата е като змията, заапАла си гъзо (да не кажа, че си е лапнАла куро, щото self-кефът в държавния апарат е сходен и като обем, и като дълговечност).

    За ужас на моите политически активни познати, които могат да декламират наизуст биографията до 5то коляно на всеки народен представител в последните 9 народни събрания, както и да посочат за кого точно да гласуваш на изборите в следващите 20-50 години (разбира се, всеки посочвайки някой различен, с което не ме улесняват), мен лично политиката не ме вълнува.

    Силно убеден съм, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Без да искам да влизам в дълбокото, смятам, че местното самоуправление от специалисти и родово-общинния строй, в комбинацията с живот в съобщества с умерен размер, са бъдещето на нашето съществуване.

    Затова и в мен винаги изгрява ин-янът на радоста и раздразнението, като разбера за *поредното нещо*, което държавата не е регулирала, но се гласи да го направи възможно най-скоро (до колкото позволява натоварения с отпуски график на дупетатите).

    Да, и аз си плащам данъците, макар че го правя с неприязън и единствено по задължение, а когато мога, гледам да ги намаля по всички разумни начини. Но ако някой измисли как с честен труд да получава пари от хора, които му ги дават с удоволствие, като успоредно с това не плаща на държавата това, което не ѝ се полага – това е повод за епично чеверме и бъчва пелин!

    Обърни внимание, че споменах за „полагане“ – фирмата/шофьорите със сигурност плащат полагаемото под една или друга форма. ГТП, ГО, каско, винетка, гориво са първичните, няма да влизаме в дълбок анализ. Също така казах „честен труд“. Определено не е честно да помпиш брояча, както правят „законните“ „регулирани“ таксита, но ако имаш хубава кола, добри обноски и желаещи клиенти, които с кеф ползват услугата – това е друго, мисля се подразбира.

    В последните 15 години съм обърнал внимание, че хората с парите предпочитат държавата, защото смятат, че им дава някаква сигурност. Но не си плащат особено усърдно данъците. Докато ние, без парите, си плащаме чинно, без да има някаква невероятна сигурност или смисъл.

    Според мен държавата трябва да се меси възможно най-малко в живота на хората и да се надява, че с предоставяне на качествена „услуга“, ще подтикне хората да участват във финансирането ѝ.

    В момента, като се заговори за „сивата икономика“, си представяш някакви наркобарони, търгуващи с проститутки, зърно, захар и петрол за милиарди левове. Обаче, една самотна майка, която прави филцови играчки на ръка и ги продава през Етси (реално няма нищо незаконно) е на равна нога с умишлено укриващите данъци в огромни размери.

    Сигурен съм, че стотици ченета са поръчани за държавните служители, които ден и нощ ядно скърцат със зъби до износване – ах, тази нагла онлайн търговия, тоя ПейПал нйьеден, тоз пазар отворен! Как да го регулираме, как да попречим на хората да творят, как да затворим пазара?!

    Тази ексклузивна политика, която използва закона като дувар или препъни-камък, никога няма да е в интерес на хората и бизнеса. Всяка следваща наредбичка и законче, което самоцелно разделя и определя хората само за да е удобно на държавата, затвърждава в мен убеждението, че държавата трябва да си гледа работата! В пряк и преносен смисъл!

  2. Michel петък, ноември 6th
    at 18:35

    Страхотен блог пост! (и първият и единствен коментар си го бива!) 🙂

    И двамата сте прави, и то много – подписвам се под всяка дума…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *