London, here I come!

петък, март 11th at 13:57

На 4ти Март ми се обади един стар клиент да ме попита дали съм склонен да се преместя да жевея в Лондон ако ми предложи работа.

Познайте какво казах?!

Седмица по-късно вече уведомих хазяйна, че ще освбождавам квартирата, имам купен билет и подготвям списъка с безброй задачи, които трябва да свърша в рамките на две седмици.

Живеенето и работата в Лондон са моя не особено стара мечта. Макар да смятях, че няма да мога да я осъществя в близко бъдеще винаги съм искал да видя как ще е живота там. Сега, просто така от изневиделица ми се отдаде възможност да превърна мечтата в реалност.

На 26ти Март заминавам за Лондон с еднопосочен билет!

Още не съм застягал багажа, а вече ми е мъчно. Реалността, че оставям всички приятели и близки зад себе си лека полека започва да се избистря и хич не е леко.

Отново се обеждавам, че правенето на дългосрочни планове в ранна възраст е загуба на време. Човек не знае какво ще му поднесе живота. Живейте и се радвайте на това което имате  и пазете едно на ум:

Няма невъзможни неща!

А, за малко да забравя! Недейте трупа много покъщнина, в моменти като този само пречи!

7 Responses

  1. Иван петък, март 11th
    at 14:01

    Успех, човече!!!

  2. Елида петък, март 11th
    at 14:02

    Страхотна новина 🙂 Пожелавам ти много успехи и приятни изживявания.

  3. Емил Ников петък, март 11th
    at 14:11

    Успех, Коко, превземай Лондон! 🙂

  4. metodiew петък, март 11th
    at 14:15

    Щом някоя от мечтите е на път да се сбъдне, значи всичко върви по план. Успех!

  5. Боби петък, март 11th
    at 15:26

    То плановете на всякаква възраст са загуба на време, ако си решен да не ги реализираш! Досети се, ако беше положил точно основи на къща в Годеч, която си планирал и искал от десетилетие; как щеше да се юрнеш без да се замислиш? Никак, ето как.

    Това „ша пусна нов скин на блога“ или „ша почна да тичам в парка“ или „ша поливам цветятя“ не са планове – това са пожелания, като късмети от баница. Нищо, че напоследък младежта (и не само) смята подобни хави за невероятни ангажименти.

    Животът в Лондон е голямо начинание и, според мен, само защото си мислил за него в пожелателен план ти е толкова лесно да скочиш на борда.

    От физиологична гледна точка те разбирам, дъждът не ти пречи, студено е, не пече слънце – точно кат за теб. Намалява се шансът да изгориш зверски на джапанки, въпреки, че си се мазал.

    От финансова вероятно е изгодно, Майкъл вадят пари от организацията, макар че само преди дни Пецата разправяше как за 1200 паунда не мож зе повече от баня под наем. Дано излезе сметката, щото ми трябват пари на заем…

    От гледна точка личностно и професионално развитие изглежда харабия. Ша станеш шефче на голям екип, ша шлифоваш ингилизкия, ша навлезеш в много неща, дет не си се закопавал до сега… Само дето ша са налага да идваш в БГ за алкохолен туризъм и курви, като всеки западноевропеец.

    С две (три) думи – всичко изглежда чудесно! Основното ми опасение е да не се задомиш там с някоя лондонска уруспия, да ти земе парите и д’та устай на улицата… 😀

    Ай, шса видим следващата събота за последно сбогом и наргиле!

  6. Ицката събота, март 12th
    at 00:10

    Боби, аз щи дам на тебе едно „последно сбогом“, смот такъв, изкара ми акъла оня ден!

    Кокич, няма кво да ти е мъчно брат! Лондон все пак е в Европа! Ще се виждаме няколко пъти в годината 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *