Свободата, Санчо

сряда, октомври 27th at 12:22

Вече мога да правя каквото си искам!

Не, не съм навършил 18 години вчера. Напуснах работа!

Безработен и свободен! Свободен съм даже и  да умра от глад, стига да ме заинтригува идеята.

Всъщност нещата започнаха преди има няма 2 месеца, след един интересен разговор с Владо Василев, който познавам около идеята му за init Lab проекта, но за това по-късно.

Историята на моята работа в Уеб започва и продължава до ден днешен с фирма Антиподес. Там отидох зелен, наивен 18 годишен ученик. Сега си тръгвам със натрупан опит и почти толкова наивен, само че за по различни неща. Работата си е работа, но човешките отношения са нещо много важно. Дългогодишни приятелства, с много умни и готини хора няма как да не въздействат на наивната ми главица. Боби един път ми каза, че що се отнася до работна обстановка, отношение и среда аз съм ходил все по червения килим. Напълно съгласен съм с него и решението да напусна не беше взето особено лесно.

Аз съм мързелива душа, но мързела ми е много специфичен. От време на време ме мързи да отида на обяд или да стана от леглото и всякакви такива неща свързани с физическа дейност от най-различно естество. Не ме мързи да работя, проблема е със започването на процеса. Веднъж започна ли ще си свърша работата добре. Освен мързела имам и друг сериозен проблем – любопитен съм! Искам да се занимавам с много неща, голяма част от които не носят сериозни, може би никакви, доходи. Тези две неща се събират в един общ проблем. Много бързо си променям интересите . Вниманието ми скача постоянно от едно нещо на друго. Непостоянен съм и ми липсва всякаква дисциплина!

Та, след дълги дебати със собственото си аз! (Не, не пред огледалото) Реших, че ако някога ще правя нещо сам, то времето е сега. Още съм млад, че даже малък и нямам особено сериозни ангажименти към никого. Имам си някакви заеми и един наем. Ако остана без пари за ядене ще си мизерствам само аз! Рискове се поемат в ранна възраст за да не завлека цяло семейство на стари години.

През годините съм правил доста проекти като Freelancer и в последствие съм натрупал известно количество контакти, който са потенциални клиенти и за в бъдеще. Освен не малкото познати и бизнес контакти има и огромно количество възможности за успех в глобалната мрежа. Би трябвало с моите умения да мога спокойно да си изкарвам прехраната и да ми остава време за откриване на нови неща. Не съм тръгнал да забогатявам! Искам да си разширя знанията и уменията за най-различни неща, да пробвам нетипични за мен занимания включващи сериозно физическо натоварване, дисциплина и постоянство.

В най-близко бъдеще ще се излагам като лектор в init Lab. Дали знам достатъчно, че да преподавам ще се разбере съвсем скоро. Ако ви интересува курс по HTML и CSS може да попълните анкетата.

Като цяло имам един сравнително дълъг списък със задачи които трябва да се случат идните месеци. Програмата няма да ми се облекчи но ще ми бъде доста интерсно.

Надявам се и като страничен ефект да започна да пиша повече тук.

Та така, взех решение и напуснах. Регистрирам собствена фирма и само времето ще покаже какво ме чака. Няма да е лесно, но важното е да е интересно!

17 Responses

  1. богомил сряда, октомври 27th
    at 12:25

    Успех !!!

  2. Martin сряда, октомври 27th
    at 12:32

    Надявам се да започнеш да пишеш повече тук и силно ще те ръчкам затова.

    В третия абзац описа почти всеки нормален млад човек, пожелавам ти единствено да станеш малко по организиран!

    Успехи в начинанията!

  3. Method-X сряда, октомври 27th
    at 12:40

    Успях и от мен!

  4. Боби сряда, октомври 27th
    at 12:42

    Пецата (ако не беше толко закопан) щеше да каже, вероятно „каквото – такова; иди, виж как е; всеки трябва да мине по този път“.

    Надявам се да потръгнат нещата в Лаба – тоя тип работа развива организационно-социалните умения доста. Ако имаш пък проекти по работна линия ще е добре, защото дигаш ниво на дисциплина. Остана ли ти време да пишеш повече ще е харабия, защото писането изяснява доста мисълта и подобрява общуването.

    Слагам боба да къкри и ша замислим отпразнуване на събитието. С люти чушки е, предупреждавам. И чесън. Викай сестрата 😀

  5. bubsss сряда, октомври 27th
    at 12:43

    Успех, Коко 🙂

  6. N.Aleksandrenko сряда, октомври 27th
    at 12:53

    успех 🙂

  7. Иван сряда, октомври 27th
    at 12:54

    Успех, човече! 🙂

  8. Никоколай сряда, октомври 27th
    at 13:13

    Успех в начинанието!!

  9. Константин Данков сряда, октомври 27th
    at 14:06

    Благодаря на всички за пожеланията!

  10. Серж сряда, октомври 27th
    at 15:40

    Ще трябва да се отпразнува и мисля че знам как : )

  11. Елида сряда, октомври 27th
    at 15:48

    Успех 🙂 На моменти е все едно чета себе си 🙂 Сигурно всички минаваме през това. Само напред 🙂

  12. Ицката сряда, октомври 27th
    at 15:49

    Ааа Боби, шсе биеме за сестрата май 😀

  13. Петьо сряда, октомври 27th
    at 18:58

    Ще цитирам татуировката на Краси – The road goes ever on and on…

    Да си призная, изненадваш ме. Винаги съм си мислел, че ще си олегнеш на мястото, гаче ле дялан камък. Все пак, застоя се (по моите критерии) у тия антиподи.

    Търколи ли се веднъж камъка, трудно се спира. Човек привиква към промяната, та спира да го свърта. Дали добро или лошо? По-скоро предопределеност.

    Мога само да пожелая да се радваш се на приключенията, да попътуваш (в прекия и преносния смисъл), пък да пишеш пак какво как.

  14. Радослав Станков четвъртък, октомври 28th
    at 11:53

    Аи, честито и много успехи 🙂

  15. martinangelov неделя, ноември 7th
    at 21:13

    ей браво бе Коко, това е най-вярната посока и съм сигурен, че ще се справиш суперски 🙂 айде наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *