Обиколка на Витоша – Събота 26 Юни

сряда, юни 30th at 10:19

След доста чакане и не особено много подготовка се занесох и аз да обикалям Витоша в стремежа да докажа на себе си и всички познати, че мога да изкарам 100км с колелото.

Е, немога! Отказах се на 70тият километър след 11часа каране. Вече нямах никакви сили, а и ръцете не ме слушаха и реших, че е по-добре да не си създавам допълнителни проблеми. Обадих се на един близък приятел и той дойде да ме вземе с колата.

Самото състезание ми донесе доста смесени изживявания. Всяко рязко натоварване за мен е сериозна тренировка на волята. Имах желание да се откажа още на половината. но се стегнах, поотпочинах малко на контролния пункт и намерих сили да продължа оше цели 20км през доста тежкия терен. Голяма част от умората е психическо състояние и ако успеем да го преодолеем ще намерим нови сили.

Организацията беше на сравнително високо ниво. На контролните пунктове имаше вода, сушени плодове и разни сладки работи. В това отношение всичко беше супер. Малко се подразних, че никой не предупреди за липсата на обхват в планинските часто от обиколката. Ако ползвате Глобул няма да имате обхват точно там, където ще ви трябва най-много!

Трасето е силно небалансирано. Тези 70км имат общо 3 спускания със сериозна денивелация и останалото е катерене до безкрай. Освен това времето беше хладно и имаше адски много кал. През толкова кал не съм минавал през живота си. Беше ми доста забавно първите два пъти, но след 3тата 2 километрова отсечка от калища и локви вече ми дойде в повече.

Тежестта на колелото ми, което е пригодено основно за спускане допринесе за сериозните затруднения в преминаването на обиколката. Имам лошото предчустви, че ако бях сменил само гумите с по-малки щях да имам сили да завърша. А тази идея е лоша защото съм се запалил да пробвам пак в близко бъдеше!

Като цяло съм горд с постижението си от 70км с колело за спускане, но съм твърдо решен да карам повече и да успея да завърша обиколката. За следващата година ще трябва да съм в пъто по-добра форма!

Ето малко снимки:

[flickr album=72157624250166947 num=10 size=Square]

3 Responses

  1. Боби сряда, юни 30th
    at 10:38

    Само от колелото е, ша знаеш… щом Пифа е завършил, дето разпраяше как е безумен подобен преход, че после и на пароструйка е ходил… 🙂

  2. Мартин четвъртък, юли 1st
    at 12:27

    Всичко ходихме на пароструйка 🙂 Аз звърших 19-ти, но не съм доволен от карането си. Температурата беше доста ниска, 10 градуса средна и на места си качвах ръкавите отново, а изобщо не си свалих крачолите.

    Кал до уши – меко казано (още не ми превключва добре задния декланшор, бронята му е пълна с кал). На места имаше и кал и говна, там където минават разни биволи и крави за паша.

    На места гумата ми затъваше до главината и доста трудно се вадеше от подобна ситуация.

    Иначе тесните и сравнително равни пътечки и асфалтовите изкачвания ми допаднаха най-много. Още на първото изкачване – до тихият кът си извоювах позицията в класирането, жалко че състезанието се реши толкова бързо, още в самото начало 🙂

    Сменяй гумите (имам сликове) и давай пак да го караме, може да вземем и палатка и да разучаваме страничните пътеки и да похапваме по селските кръчмета 🙂

  3. Константин Данков понеделник, юли 5th
    at 06:43

    Не бил доволен! Всеки с порблемите си де…

    Иначе ще го видим цяло лято е пред нас. Ще пробвам пак с по-нормални гуми и като се постопли няма да е толкова кално надявам се!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *