OpenFest 2009 – София

вторник, ноември 10th at 00:48

В събота и неделя се проведе OpenFest за 2009 година. Презентации имаше в София и Пловдив едновременно.

Аз съм си в София така, че не очаквайте нищо от Пловдивската сбирка. Само подочух, че се е приказвало за зависимостта от Firefox и на какво се дължала тя. … ех тоз Twitter

Този коментар остава за да се види как съм се объркал аз със залите! Смех!

В крайна сметка успях да посетя само вторият ден. Затова нямам какво толкова много да кажа за събитието като цяло. Лекциите в неделя сутрин бяха тези които очаквах и не се разочаровах. Имаше интересни лекции и в събота, ама родата не ме остави на мира.

Щастливият програмист 2.0

Лектори: Николай Бачийски и Стефан Кънев

Лекцията им беше доста забавна, може би малко прекалено забавна за мен, но аз съм си темерут от време на време. Просто мисля, че понякога трябва да се дава по-сериозно с нещата. Но стига за мен. Като цяло двамата казаха много верни неща, както за софтуерният така и за останалите браншове.

Надявам се голяма част от хората в залата да са оцени и разбрали посланието, което се опитаха да предадат.

Човек трябва да е щастлив! Да си живее живота с кеф. Виждате ли, тези двама души също като мен смятат, че един човек за да е пълноценен той трябва да работи – сиреч да се занимава с нещо. Работата не се дефинира в това дали ти плащат или не. Трябва да се върши нещо. В нашият случай да ти мърда мозъка. Почивката е полезна, но омръзва бързо. Двамата обясниха какво може да направите за да станете по-добри в работата си като програмист и да се почувствате по-добре от това.

Бъди готов да се учиш. Не спирай да се учиш! Предизвиквай себе си с интересни занимания! Виж до къде можеш да стигнеш, може пък сам да се изненадаш?!

Тук искам да направя малко лирическо отклонение и да изтъкна личните си адмирации за Николай, който съм имал честта да слушам вече два пъти като лектор. Който го е гледал/слушал знае, че заеква. Нищо против нямам продължавай да четеш! Аз също заеквах като малък. До толкова, че ми се е налагало да спра да приказвам и да изчакам (поне 2, 3 минути) да се успокоя за да мога да продължа. Към днешна дата съм успял да се отърва от този проблем във всекидневният ми живот. Притесня ли се обаче, става страшн0 – Хън, Мрън, Мъц…. немож дума ми извадиш от устата. Напълно осъзнавам, че това е просто притеснение, но и знам колко страшно може да е то! Евалата Ники, че си толкова безстрашен!

Двамата бяха добър екип и се получи забавно и информиращо. Аз не чух нищо ново, но се забавлявах искрено. И искам да им кажа, че за някой хора и TextMate също е редактор заслужаващ внимание, макар да е само за Мак.

Software Craftsmanship или майсторството да правиш софтуер

Лектори: Христо Дешев и Петьо Иванов

Това беше лекцията, която чаках с нетърпение. Познавам се лично с Петьо от има няма 4 години. Супер странен и готин по свой си начин човек. Христо видях на конференцията за първи път и добрите впечатления се трупат вече. Трябва да се знае, че това са хора занимаващи се със истински софтуер. Те пишат неща, които се ползват и то се ползват и поддържат с години. Който трябва ще ме разбере.

Смятам, че това са първите стъпки към помъдряването на нашият занаят. Разбира се ще мине време и всички сме начинаещи в занаят който още няма сериозни 50 години зад гърба си. Може би имам лична заблуда, но на мен ми се стори сякаш публиката изрази несъгласие с изказването на Петьо, че всички с опит под 10 години са начинаещи.

Цитирам по памет с превод на български:

– „У нас хора на по 22, 23 години с по 3 4 години опит стават старши разработчици!“

Разбира се че е прав!

Всяка професия си има своите специфичности и нашата не е по различна. Бих казал, че в момента работата в софтуерния бранш се характеризира с голямата свързаност между хората, огромни количества хора комуникират от всички краища на света създавайки нещо без дори да се се виждали на живо. Това само по себе си е социален феномен, който няма да обсъждам тук. Говори се за социалните умения, които трябва да притежава човек ако иска да е успее в днешно време. Не може да сме темерути и да очакваме хората да работят с нас в дългосрочен план. Също така тези възможности за комуникация и взаимопомощ не трябва да се пренебрегват, а напротив да се развиват и насърчават.

Говориха за това какво трябва да ценим в работата си и към какво трябва да се стремим. Как да балансираме между реално свършената работа и бюрокращината, която се налага в последно време. Как да поддържаме проектите живи и кога да се откажем докато не е прекалено късно. Въобще ще ми е малко трудно да обясня в дълбочина всичко за което ставаше въпрос. Майсторлъка е трудна работа, където и да се обърнеш, но пък някой хора не се задоволяват с нищо по малко от съвършенството!

Бъди професионалист!

За хората които искат да научат повече могат да посетят Google групата.

Айде стига толкова

Това са моите впечатления. Купих си книжка за git на O’Reilly и ще си чета доволен. За останалите лекции се надявам да четем по другите блогове, не е като да няма!

До следващият път.

5 Responses

  1. Серж вторник, ноември 10th
    at 01:17

    Зала „Пловдив“ беше на втория етаж. В София.

  2. Константин Данков вторник, ноември 10th
    at 02:15

    Хаха!

    Значи или аз съм адски заблеян или нещо са пропуснали да изчистят като информация. Вярно че пише Зала Пловдив… ама каква е логиката да объркват хората?

    Какво ли се учудвам все има нещо дето не съм разбрал.

  3. Боби вторник, ноември 10th
    at 13:02

    Според мен на Стефчо и Ники лекцията беше по-скоро за заглавие „Добрият програмист“, като тезата беше, че ако си добър ще е по-лесно да си щастлив от това, което правиш.

    За мен лигнята си беше прекомерна и не особено забавна – ако искаха клоунада, просто трябваше да пуснат мен на сцената, както бях махмур и нямаше шкембе 😡 !!!

  4. николай сряда, ноември 11th
    at 13:35

    Константине, ама то и да си имал против заекването, това не се оправя лесно. Бях астматик като малък и то си ми остана за спомен. На мен лично не ми прави впечатление (мозъкът изглежда и той насича като приема говора ми), а ако им пречи на други хора рядко го споменават. Един ден може и да направя нещо по въпроса.

    Боби, избирането на име за презентация е доста като ценообразуването.

    За TextMate – и двамата със Стефан ползваме TextMate. Просто не е толкова различен като другите два и няма нужда от промяна на начина на мислене за ползването и изучаването му.

    За забавността – това е подходът ни, защото така вас ви дразни по-малко отколкото другите хора спят, ако сме überсериозни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *